𝓥𝓮𝓷𝓪 𝓪𝓶𝓸𝓻𝓲𝓼 -𝒥𝒥𝒦

🎐10🎐

Жана

"Имаш толкова дълги мигли! Почти нямаш нужда от спирала..."-възкликнах ентусиазирано и насочих огледалото към Куан, която видимо се напрегна и извърна поглед от отражението си.

"Ако не ти харесва, можем да махнем грима... Красива си и без него.."-рекох смутено,а тя поклати глава в знак на отказ .."Сигурна ли си,че ти харесва?"-попитах още веднъж.

"По-красива ли съм от Херин?"-попита внезапно Куан,а аз леко се стъписах.."Забрави!Няма значение..
Наистина.."-измърмори бързо и се изправи..

Огледах младата жена пред себе си...Косата, която се спускаше до кръста ѝ като буен водопад..

Роклята, която подчертаваше с опасна точност извивките ѝ...Куан беше красива...Без съмнение..

Ала въпреки това не можех да отговоря на въпроса ѝ, защото не ставаше дума за хубост...

И двете го знаехме.

Затова предпочетох да замълча.

Нощта наближаваше.

Куан♡⃛

Останах зашеметена от интериора на стаята.

Тук сякаш всеки живееше в друга епоха.

"Отдавна не съм излизала навън... Трябва да ми помогнеш да избера рокля."-рече Жана и отвори гардероба си.

Когато видях дрехите в него, бързо осъзнах,че под "отдавна" имаше предвид наистина много време...Може би 50,дори повече години!

"Каза,че ще бъде маскено парти...Нали?"-попитах,за да  спечеля време,а тя кимна енергично.

"Да, маскено парти...Маски...Нали знаеш..Слагаш  на лицето си и.."

"Жана,знам какво е маска...Мисля,че трябва да се успокоиш.."

Издиша.

Изглеждаше като малко момиче.

"Права си... Просто наистина искам да изглеждам добре...Но нямам представа каква е сегашната мода."

"Сегашната мода е да си себе си..."-отвърнах уверено,а тя се засмя.

"Парадоксално е,че ще носим маски."

𐦍Чонгкук𐦍

Мракът на скръбта ми беше съзидателна сила,а не мое безсилие..

И аз трябваше да потъна в него и да се удавя,за да мога да забележа всичките онези гаснещи души, които бяхме спасили през годините.