Гледка от прозореца

Приближено до отворения прозорец, момичето гледаше пейзажа на здрачаващото се небе. Очите й отразяваха синьо-оранжевите нюанси на небето с неговия леко розов оттенък. Залязващите лъчи на слънцето проникваха като струни през купестите, разкъсващи облаци, от които още капеше следобедната дъждовна капка. Те се посипваха по земята и блестяха от залязващата светлина. Тези капки дъжд мокреха прозореца и лицето на момичето, което го караха да заблести също.

Сенките, покриващи краищата на далечните къщи, ги правеха да изглеждат загадъчни и безлюдни. Светлината, огряваща страните на облаците, предаваше впечатление от един съвсем друг свят в един далечен хоризонт, който изглеждаше някак толкова ясен, но и толкова далечен отвъд досега на всеки и всичко. Спирането на дъжда и призалязващото слънце разделяха светлината от деня и стъмващото се небе с мистична граница. Тя постепенно биваше погълната от хоризонта, докато и последната светлина от дневното небе не изчезваше.

Дори и при липсата на дневна светлина, с появата на първите звезди всичко започваше да сияе ярко. Всяка една звезда на небето наподобява кристал със своя блясък и сияние, разпръскващи се навсякъде, заедно с бледата синя светлина от луната, преливаща се с дълбоко черното небе. То се отразяваше в локвите по земята толкова чисто и красиво, че ако стъпиш в някоя от тях, можеш да пропаднеш в самата нощ.

В привидно тихата нощ с дъха на вятъра се носеха звуците на насекомите и нощните животни, мелодията на които се съчетаваше перфектно една с друга. Светлините от далечните сгради придаваха меланхолично чувство на уют и безопасност, докато от уличните светлини се чувстваха пусто и самотно, с тяхната охреняла светлина, седяща като петно, единствено осветяващо потъмнелия обвит в мрак път.

Въпреки спокойствието, което се придаваше от заобикалящата среда, сърцето на момичето беше едновременно въодушевено и запленено. През последните мигове, в които е наблюдавала пейзажа, тя започна да притваря очи. В момента, в който легна в леглото и заспа, започна да сънува всеки миг, прекаран в наблюдение на пейзажа, а нежният бриз, идващ от отворения прозорец, гали лицето и.