БЕЗ УГРИЗЕНИЯ 💍

1. Цигарен Дим

Неоновият надпис на бар„Опашката на дявола" трептеше и пропукваше във влажния, пропит с улични миризми студен нощен въздух.

Малкото местно заведение се намираше сгушено в една от задънените улица на Прага, Оклахома - уютно убежище за търсещите бягство от лудото ежедневие. Врява от смях, бърборене и звън на стъклени чаши изпълваше слабо осветеното пространство.

Избелелите плътни завеси, пропити с цигарен дим и остарели от времето, криеха тайни истории на влюбени, самотници и мечтатели, които намираха утеха в неговите пълни с въздишки ъгли.

Беше късно. Въпреки, че старият дигитален часовник на стената показваше два и половина след полунощ, посетителите все още препълваха бара и въздухът бе пълен с опияняващата миризма на износена кожа, пот и престояла разплискана бира.

Дара отпрати двама негодници, които искаха да седнат на нейната маса. Не беше подходящо време да седи сама в бара, но момичето въобще не мислеше това. Тя загаси угарката в наполовина пълния пепелник, и показа празната си бирена чаша към сервитьора, който тъкмо мина край нея и й кимна. Знаеше, че не трябваше да поръчва друго питие; две халби вече бяха в стомаха й и тя бе наясно, че алкохолът е започнал да завърта главата й. Но не й пукаше особено, не и тази вечер, когато имаше повод за празнуване.

Тя запали нова цигара, а в този момент бирата й се отправи към нея.

- Благодаря, сладур! — намигна тя на младия сервитьор, който само й хвърли поглед. Просто съм приятелски настроена, по дяволите! Толкова отчаяна ли изглеждам?— помисли си тя, но бързо изтика идеята назад и я забрави.

Дара взе бирата в ръката и накваси устни в пухкавата газирана пяна. Днес най-накрая можеше да се нарече свободна след четири години обречена връзка. Връщайки се от адвокатската кантора, където бе положила подписа си за разваляне на предбрачния договор, тя с радост свали годежния пръстен, точно както го беше сложила на безименния си пръст преди година. Четири години право в кофата за боклук. Тя въздъхна когато пръстенът издрънча в мраморната поставка. Изпита невероятно облекчение.

Гледайки как пръстенът се търкаля по мрамора, Дара се почувства лека като преушинка. Една прекъсната връзка бе намерила нов живот. Новото начало я очакваше. Можеше да плаче, стига да поискаше. Сърцето й бе достатъчно натежало от чувства на неудовлетвореност, гняв и разочарование, но сълзите за лицемерната й половинка не си струваха.