𝓥𝓮𝓷𝓪 𝓪𝓶𝓸𝓻𝓲𝓼 -𝒥𝒥𝒦

🎐13🎐

°Херин°

Япония,1936

Стените тук са тънки.

Всичко се чува.

Нощем всяко стенание,....всяко ридание,се превръща в кошмарна песен без капчица покаяние в душите на тези животни.

Вече не издържам.

Това е адът...И аз съм в него.

"Господи, откачи ли?!"-крещи някой и ме блъска силно в стената...

Чак тогава усещам силната миризма на газта... Направила съм го!... Счупила съм проклетата газова лампа,а дори не помня как?!.. Започвам да се смея.... Стените тук за първи път чуват женски смях и  са възмутени....Ефорията ми е голяма. Огромна!... Направо космическа!...Това място няма нужда от светлина, животните виждат и в мрака. Щастлива съм, защото този път аз няма да ги виждам.

"Оо,свят мрак!... Погълни ме!"-крещя силно и отново се смея...

Силен шамар внезапно спира дъха ми.

Познавам тази грапава ръка.

"Убий ме..."-примолвам се аз,а той ме хваща за косата...

Звярът влачи жертвата си,ала вместо отчаяние и страх,в нейните очи блещукат радост и сладко нетърпение..

Свърши се!

Спасена съм.

Той ще ме убие!

Този път ще го направи!

"Спри!"-провиква се един мъжки глас и звярът се заковава на място...Не просто спира,а и оставя жертвата си...Ужасът настъпва точно в този проклет миг..

И всичко се проваля.

"Остави я."-казва непознатият този път тихо и спокойно...Смее да заповядва на шефа?.."Съблечи се..."-заповядва след секунди и очите ми се разширяват от недоумение...

Шефът бързо маха дрехите си...Как е възможно?!Не разбирам.

Чувам стъпки... Появяват се още няколко човека...С тях се носи  и силна миризма на алкохол..

"Забавлявайте се, момчета.."-измърморва гласът и всички включително шефът,се насочват към една от стаите....

Скоро чувам смях и ужасените крясъци на шефа..Кръвта ми замръзва, когато започвам да разбирам какво се случва там....Къде са другите жени?..Защо са толкова тихи?..
Мъжът се приближава и аз още по-силно се свивам в ъгъла..Пада на колене пред мен и посяга към крака ми..