Сгушени двама на пейка седят,
момче и момиче, а между тях любовта.
Там, на алея до реката, където
намериха двамата душите си и ето, че
пътят пред тях сякаш бе начертан,
мигове щастливи, бъдеще в нейната длан.
Първата любов, казват, е най-силна.
Докосват те устни и в едно се сливат
и не мислят за нищо друго освен,
за обичта им, която на пепел ги прави,
а утре раждат се нови, готови и жадни
за частица любов, покълнала в сърца им.
Година се измина, нравите се промениха.
Грешка ли допусна някой, любовта къде замина?
За плътското се караха, неконсумирана невинност.
И раздяла следва - тежка, незабравима.
Влакът чака я на гарата, изпращат се двамина.
Целуна я за сбогом, обърна се и си замина.
А там, на алеята до реката където,
седеше и до днес старата пейка,
аз идвам следобед от време на време,
да усетя, да дишам, да си спомня за тебе.
И знам, че дори и без нея сега, аз имам
най-големия дар - на любовта.
YOU ARE READING
на Любовта (on Love)
PoetryВсяка любов си има име. И всичко има значение. Къде я срещнахме и къде я загубихме. Или ние си тръгнахме, а тя остана там - на една пейка до реката. Написано е, както е усетено.
