𝓥𝓮𝓷𝓪 𝓪𝓶𝓸𝓻𝓲𝓼 -𝒥𝒥𝒦

🎐15🎐

11 декември,2015
Сеул

Куан♡⃛

"Това е от Чикагското изложение през 1893!"-възкликна въодушевено Дахюн и повдигна малката порцеланова чаша, сякаш бе най-чудното нещо на света.."Родителите ми обичаха да колекционират разни вещи... По-късно започнахме да ги продаваме,но после..."..Спря..През лицето ѝ премина сянка на тревога."Куан....Плачеш ли?"

"Извинявай.."-смотолевих припряно и изтрих сълзите, които така предателски се бяха отронили от очите ми.....

Видях Мин, който в същия момент издиша отегчено и заби нос в книгата, която уж беше започнал да чете....Лин също не успя да избегне умоляващия ми поглед, затова просто сви рамене.

Изправих се.

"Оценявам факта,че се опитвате да ме разсеете,но ако няма да ми кажете нищо за Кук,бих искала да си легна.."-заявих обидено...."Уморих се "

Нямах право да им се сърдя...В края на краищата се бяхме запознали едва днес и аз го осъзнавах.

Ала вече нямах сили да понеса мълчанието им...Не и след като бях видяла треперещите устни на Кук...Не и след като вече горях по тях.

~

Леглото изскърца под тежестта му..

Не се изплаших....Знаех,че е той.
"Кук..."-въздъхнах сънливо и притворих очи..

"Чух,че си плакала.."-рече тихо той и плъзна студената си ръка по гърба ми... Потреперих.

"Какво се е слу-.."-опитах се да попитам,ала той..."Мхмм.."....., ме зацелува страстно...

"Куан.."-простена в ухото ми и покри тялото ми със своето..
Бързаше.

Беше толкова нетърпелив... Отчаян...и груб.

"Куан...Не искам да загубим нито една минута!..."

"Кук.."

"Не искам да бъдем като Жана и Сонер..Моля те...Приеми любовта ми.."

Сърцето ми затуптя ускорено.
"Не искам да те загубя... Приеми ме.."

Затворих очи и го целунах..
И потънахме..

Потънахме един в друг.

𐦍Чонгкук𐦍

Усещах..

Светлината бе ярка и успяваше... Успяваше да ме заслепи дори през затворените ми клепачи..