В този момент ми се искаше да погреба някого жив. И брат ми щеше да си го получи, със сигурност. Като го знаех какъв е дразнител.
Влетях в нас, имайки чувството, че входната врата няма да издържи на силата на удара ми. Погледът ми беше размазан от сълзите, които не спираха са се стичат по страните ми, спиралата се бе разтекла до краен предел, а косата ми бе заплетена от вятъра навън. Навярно не бях особено красива гледка гледка за ничии очи. И причината за това беше онзи британски кретен, Джордж. Когато го видях на дивана в хола му, натискайки се с някаква наивна блондинка, ми се искаше да му извадя езика и да го дам на съседското куче. Като си спомням думите на онази, ми ставаше смешно.
"-Нали аз бях единствената, негоднико! Нали обичаше само мен!?", бе казала тя. Глупачка. Не само тя, аз също. Кой знае още колко невинни момиченца е разигравал. Не си заслужаваше да плача заради един нещастник, но за Бога, проклетите сълзи не спираха. Бях по - разочарована от себе си, отколкото от Джордж. Как не можах да забележа? Очевидно бях изгубила 5 месеца с него, наистина обичайки го, докато той вероятно през цялото време ме е разигравал. Като си помисля, че първият ми път беше с този идиот, ми идваше да счупя нещо.
След като събух кецовете си и оставих чантата си на дивана в хола, се насочих към кухнята, за да удавя мъката си в купища нездравословна храна. Но когато отворих вратата на кухнята и видях какво става вътре, ми се доплака още повече. На барплота имаше опаковки от любимият ми снакс, празна кутия с шоколадов сладолед, пакетчета с желирани бонбони, а на столовете зад барплота бяха седнали брат ми и още двама негови идиотски приятели, които не познавах. Щом се видя, брат ми се ухили насреща ми.
- О, сестра ми, как сме днес? Какво е това на лицето ти, по дяволите?-засмя се. Защо е толкова безчувствен? Не може ли като нормален, добър брат да попита какво в станало, дали съм добре... Но не, той трябваше да е задник.
- Ще те убия Камерън, ще те убия. Казах ли ти да не припарваш до храната ми, а? Казах ти, нали?- изкрещях му, с което май стреснах приятелчетата му, защото единият, който бе с забележимо изрусена коса и малко по-едър от другия, който едва се сдържаше да не се засмее.
Стрелнах ги с един смъртосен поглед, след което се обърнах към вратата.
- Ще се разберем по-късно, миличък.- казах сладко и излязох от стаята.
Беше ми хрумнал идеален план за отмъщение и сигурна бях, щом приключа и Камерън види последствията, ще се разплаче. Щях да се възползвам от времето, през което не е в стаята си и да действам. Но първо щях да изтрия остатъците от грима си. А после щях да се позабавлявам...
*25 минути и една полу-съсипана шапка по-късно*
Намирах се в стаята на моя скъп, малък Камерънчо (окей де, не е малък, по-голям е с три години) и съвсем непестеливо изсипвах шишенцето коректор върху синята шапка на брат ми, с банален надпис YOLO, която му беше любима. Ще види той дали ще пипа храната ми отново! *злодейски смях*
След като и капка от бялата, гъста течност не остана в тубичката, напуснах стаята с усмивка на лице и се запътих към моята стая, за да скрия уликата.
Полежах на леглото си, слушайки музика и гледайки тавана. Така мина целият ми следобед. Вече бях наистина гладна и стомахът ми беше недоволен, затова реших да хапна нещо. Преди да сляза на първия етаж, където се намираше кухнята, облякох един тъмнорозоя потник, защото бях изцапала с коректор тениската си на Нирвана. Вързах кестенявата си коса на конска опашка и заслизах по стълбите. За мой късмет приятелите на брат ми още не си бяха тръгнали. Тъкмо минавах през хола бързо, опитвайки се да остана незабелязана, брат ми ме извика. Отидох при тях и погледнах Камерън тъпо, чакайки да ми каже какво, по дяволите иска. До него на дивана се бяха разположили двете момчета от по-рано, които насочиха вниманиетп си към мен, щом застанах пред тях. Огледах ги по-подробно. Единият, който бе малко по-нисък, имаше руса коса, оформена в прическа, която ми допадаше и сини очи. По-високият с изрусената си коса и кафяви очи, също беше симпатичен. Но определено бяха надувковци като всички приятелчета на Камерън.
- С Джак и Джак отиваме на едно парти, след което те ще спят у нас. Не излизай никъде или ще кажа на мама, че ти счупи скъпата и ваза.- те станаха от дивана и тръгнаха към вратата.
- А мен попита ли ме дали съм съгласна?-викнах след брат си и го настигнах.
-Нямаш избор, хлапе.- потупаме по рамото, а дружките му се засмяха.
Синеочкото ме погледна и ми...намигна!
-Чао, чао и до по-късно, малката.-подметна русият и тримата излязоха от къщата.
Днес бе краят нещо лошо, и началото на нещо още по-лошо...
Авторска бележка:
Здравейте хора! Това е новата ми история, надявам се да ви хареса. Коментирайте и гласувайте, ще се радвам дс чуя мнението ви! :)
