Criminal MINDS/boyxboy/

край

  В отделението беше тъмно, миришеше гадно и Кибум бе почти убеден, че в ъгъла на стаята видя мишка, която се скри в малка дупчица под паркет. Той стисна ъгъла на изисканото си, тъмносиво палто, което струваше повече от една минимална заплата. Палто, което бе внесено специално от Париж, тъй като чернокосия си го хареса при последното му ходене до града. Сега не заслужаваше това. Не заслужаваше да стои в една стая с мишки, изтъркан под, който смътно напомняше на някогашен паркет и обвит от миризмата на урина. Имаше малка лампа в средата на тавана, която хвърляше мръсна светлина из стените, но не достигаше до ъглите. Кибум въздъхна и отново се приближи до желязната врата, бавно и несигурно почуквайки по дебелото стъкло.
- Ехо. Има ли някого? Станало е недоразумение./Той почука още веднъж, веднага след това бършейки ръката си в скъпия, черен и перфектно изгладен панталон/
- Те няма да те чуят/тих, студен и уравновесен глас го изкара извън контрол и той извика уплашен. Почти усети студената стена, когато направи четири, големи крачки назад. /
В единия ъгъл се виждаха само и единствено черни, кожени ботуши и чифт ръце, които си играеха с малко желязно перце. Той премига няколко пъти, напълно объркан от случилото се. От кога в стаята имаше някой друг освен него самия?. Този човек от самото начало ли бе там?
Кибум преглътна и страхливо направи крачка напред, колкото лампата да освети лицето му. Котешките очи се врязаха в черното перде от сянка, в което бе скрит непознатия.
- Кой си ти?
- Кой си ти?
Кибум отвори уста и изхъмка, оправяйки палтото върху раменете си.
- Думите ми ли повтаряш?
- Думите ми ли повтаряш?/непознатото момче се засмя тихо и студено, след като Кибум разшири очите си от яд и обида/ - Вие богаташчетата си мислете, че света се върти около вас. Нека те светна чернокоско. Тук няма разделение и точно в момента биваш малтретиран като обикновен престъпник. Не се надявай, че скъпите ти дрешки и чистото ти, непокътнато лице ще всеят респект в хората зад вратата.
- И това го казва?/Кибум въздъхна, когато черните ботуши се скриха и се чу тих шум. Малко по-късно момче..малко по-високо от него, облечено в кожен панталон и яке, вдигната разрошена, сива коса и бледо лице се появи на светлината. Кибум не бе убеден дали бе зареди оскъдното осветление или зареди обстоятелствата, но момчето му се стори уморено./
- Казвам го аз/отговори съвсем спокойно той и тръгна бавно към малката дървена маса с два стола, досущ приличайки на онези, които задължително присъстват в една зала за разпити. Момчето издърпа рязко със скърцане единия стол и седна, вдигайки лежерно крака върху масата.Той отново се заигра с малкото перо в ръката си. /
- Е. За какво те вкараха тук?/попита непознатия след кратко мълчание. Кибум безкомпромисно подмина този въпрос, като скръсти ръце пред гърдите си и се обърна с гръб към непознатия/
Той отново почука, но от другата страна никои не отговори на повикването му. След 5 минути на безспирно викане и почукване, Кибум се отказа и издиша раздразнено. Усети краката си уморени от няколко часовото стоене прав, кожата си мръсна от застоялия въздух тук. Беше му дори горещо, но не можеше да става на дума да съблече скъпото палто и да го остави върху масата или стола. Те бяха също толкова долнопробни.
- Това е някакъв кошмар. Не може да съм тук. Не трябва да съм тук.
- Да...и аз казах това... /сивокосото момче се засмя и подхвърли перцето, като отново го улови без грам усилие/ - А те всеки път ми казват „Няма да е за последно, Джонгхюн".
- Джонгхюн? Така ли се казваш?/сивокосия погледна към Кибум и кимна, въздъхвайки/ - Ти за какво си тук?
- Ако ми отговориш ти, може да ти отговоря и аз./устните на момчето се изкривиха в лека усмивка, когато чернокосия се примири и се приближи. Той потърка длан върху столът и страхливо седна, опитвайки се да не се обляга, за да не се изцапа./
- Всичко това е недоразумение. Бях на неправилното място в неправилното време. Стана така, че ме обвиниха, само защото помогнах на едно момиченце ....
- Решиха, че си педофил?/Кибум отмести засраменото си лице и кимна леко./
Джонгхюн не стърпя напиращия смях. Вълна от подигравателни хрипове се плесна в лицето на Кибум и той свъси вежди наистина обиден. Кръстоса ръце пред гърдите си и изпъхтя.
- Не е смешно... Никога през живота си не съм правил нещо екстремно и импулсивно. Винаги съм помагал и съм бягал от нарушаването на закона, а виж ме сега. Стоя с теб в малка, мръсна стая и се опитвам да не повреда това прекрасно палто, докато чакам да ме пуснат.
- Да не би компанията ми да ти е неприятна?/Джонгхюн наклони глава настрана, поглеждайки продължително в очите на Кибум. Нещо в това момче притесняваше адски много чернокосия. Той отмести главата си, игнорирайки въпроса на Джонгхюн. /
След това се възцари тишина..за цели 5 минути. След това Кибум се върна към заниманието си да почуква и вика някои от полицаите. Джонгхюн подпря гърба си по-удобно на столът и се загледа в гърба на чернокосия, присвивайки очи.
Бе напълно обратното, което бе Джонг.
През целия си живот бе срещал всякакви хора, и въпреки, че бяха различни външно, в тях той намираше все нещо, в което да си приличат. Като зле направени клонинги. Но това момче..в него имаше нещо тотално мъгично и непокорно.
Външно възпитано и предпазливо, но в очите му гореше една странна искра, която говореше за чистото непокорство, което можеше да притежава.
- Ехо..има ли някой? Чувате ли ме? За Бога пуснете ме.
Кибум издиша напълно предал се. Подпря челото си на желязната врата и затвори очи. Гърлото му дращеше, зареди няколко минутното викане. Искаше вода..искаше свобода. Това бе едно огромно недоразумение. Не трябваше да се случва така.
Когато се обърна и се върна на масата, Джонгхюн му се усмихна и той сви вежди раздразнено.
- Престани да се смееш като малоумник. Виж къде сме и в какво положение сме. Не ти ли пука поне малко?
- И какво трябва да сторя?. Според теб да не би да имам връзки?. Седни и мълчи, все някога ще отворят.
- Не мога просто така да стоя и да чакам някои да се сети за мен/извика извън нерви Кибум./
Джонгхюн рязко свали краката си и заби юмрук в дървената маса, което накара Кибум да подскочи уплашено.
- Ще млъкнеш ли вече. Богато лайно такова, мислиш, че като имаш пари и напудрена коса, всички трябва да ти вървят след гъза. Е нека те светна в нещо богаташче-тук не е луксозният ти дом и не можеш да се разпореждаш както си искаш. Да не би да мислиш, че аз умирам от желание да стоя в една стая с лигльо като теб? Сега млъкни и ме остави да поспя.Не мога да повярвам..няколко минути с теб и върху косата ми избиха вече три сиви косъма.
- Косата ти и без това е сива, идиот такъв/отвърна хапливо Кибум, игнорирайки напълно думите на Джонгхюн. Сивокосия премига няколко пъти, тотално туширан от безразличието което показваше Кибум/
- Идиот?
- Да..идиот...огромен идиот.
- Богато келешче/извика Джонгхюн, ставайки и поставяйки ръце на масата/
- Издънка на обществото/отвърна грубо, Кибум повтаряйки движението на Джонг/
- Лигава, малка кучка.
- Кучка? Аз? Ти кучи син.. ти..ти...
Кибум стисна устните си в права черта, тотално безпомощен в това да открие правилните думи. Никога..абсолютно никога не го бяха наричали кучка...никога...а този непознат просто така удари едно адски слабо място. Джонгхюн си пое дъх и изкриви устните си в ужасяваща гримаса, която остави Кибум без дъх.
- Искам да те изчукам като кучка/Кибум преглътна, разширявайки очи/ - Точно тук... на тази маса... и то веднага.
- Нека те светна сега аз, китарисче. Ти-никога-няма-да-докоснеш-това-тяло. Никога, никога, никога.
- Аз не мисля така.
Джонгхюн рязко протегна ръка и сграбчи ризата на чернокосия, издърпвайки го към себе си. Палтото се изхлузи от раменете му и падна на пода, поемайки прахоляка на изминалите дни. Кибум отвори уста, въздъхвайки и протестирайки, когато езика на непознатия влезе непоканен в топлата кухина. Кибум изскимтя. Той сви веждите си, поемайки още и още от игривия мускул в устата си. Плътните устни сякаш погълнаха сърцевидните такива и преди да има време да реагира, Джонгхюн вече бе заобиколил масата и бе издърпал тялото на чернокосия към себе си, само за да го повдигне с такава лекота и да го постави върху масата.
- Спри/извика Кибум, когато Джонгхюн се отдели от устните му. След това се чуха късането на копчета и откопчаването на колан/
Кибум разшири очите си, когато срещна тези на непознатия. От близо той ясно можеше да види разликата в тях. Лявото бе кафеникаво, подобно на карамел цвят, а дясното морско синьо. Бе лудо, но бе адски красиво. Джонгхюн грубо свали ризата от раменете на Кибум и рязко захапа ключицата, оставяйки един много шокиран Кибум. Чернокосия рязко вплете пръсти в косата на Джонгхюн, опитвайки се да го отдели от себе си, но другото момче дори не помръдна. Ръцете му грубо и бързо премахнаха колана и стиснаха ципа и копчето, отваряйки ги. Елегантния панталон се разтвори и Джонгхюн се отдръпна от рамото на непознатия, само за да прокара бърз поглед по тялото му. Гърдите на Кибум се повдигаха и сваляха бързо, а лицето му показваше само и единствено объркване и възбуда.
- Каквото и да ми кажеш, задника ти гори да бъде изчукан.
- Идиот.. няма да ти позволя да...
- Млъквай кучко/Джонгхюн сграбчи косата на Кибум и я издърпа, карайки го да извика. Той стисна очи и прехапа устна, когато другата ръка на Джонгхюн си намери място в панталона му и повдигна тялото му, само за да смъкне панталона до коленете му.
Кибум въздъхна и отвори очи, като ги срещна с Джонгхюн.
Непознатия нямаше да го остави. Вече бе убеден в това.. в лицето му се виждаше само самата решителност и нищо друго. Джонгхюн отпусна захвата си, като използва и двете си ръце, за да накара чернокосия да легне на една страна. Сви коленете му, използвайки панталона за идеалното средство, за да ги завърже един за друг. Той стегна колана около меките бедра, за да не мърда и заплю ръката си, като грубо потърка дупето му. Кибум изскимтя и притвори очи, когато усети два пръста да влизат наведнъж в него. Джонгхюн ги разшири, играейки си най-безмилостно с вътрешността на Кибум. Чернокосия изпъшка и стисна ръба на масата, опитвайки се да не стене, но чувството на гъделичкане, чувството на пърхащи крила в корема му го оставяше безсилен.
Накрая се предаде.
Изстена
И пак.
И пак.
Така няколко пъти, докато Джонгхюн хласно попиваше от гледката пред себе си.
- Помоли ме мило и ще ти позволя да се насладиш на всичко.
Кибум отвори малко очите си, колкото да види лицето на Джонгбхюн.
Не бе учил в най-престижното училище, за да се моли на непознат да го чука.
Не бе стигнал върха на богаташките прослойки, за да стои в това мизерно помещение, полугол, разтворен отзад и изглеждащ като курва.
Но през целия си живот не бе усещал по-голям адреналин и нужда от някого, както сега.
- Моля те... изчукай ме като кучка/Кибум затвори очи, осъзнал колко злепоставящо прозвуча всичко това/
- Добро богаташче./издиша Джонгхюн и прехапа устната си/ - Хайде ..поиграй си с него/Той откопча ципа на кожените си панталони и измъкна само възбудения член, като стисна китката на Кибум и издърпа ръката му, за да го докосне./
Кибум си пое дъх, когато пръстите му обвиха дебел ствол и също толкова дебела главичка. Той мислено изчисли размерите на непознатия и въздъхна, облекчен от резултата. Не беше нито прекалено голям, не беше нито прекалено малък. Беше просто идеален за него.
Когато си поигра известно време, прилагайки няколко скрити трика, които оставиха Джонг с отворена уста, сивокосия отмести ръката му и наплюнчи пръстите си, като разтри слюнката по главичката на члена си.
- Бъди добър и се надупи/Кибум изскимтя, като бавно премести тялото си към ръба на масата и послуша мирно непознатия/
Джонгхюн се усмихна доволен от изпълнението и се намести зад Кибум, снемайки тялото си, като коженото му яке докосна чистата и нежна кожа. Той потърка главичката си по разширения вход, а с зъби захапа част от плата върху ръката на чернокосия. Бавно вкара половината си дължина, следейки непрекъснато реакциите на Кибум.
Чернокосия въздъхна но с нищо не показа, че изпитва болка. Затова Джонг се задейства и вкара останалата част, веднага влизайки в бавна, но плътна серия от влизания и излизания. Кибум изскимтя и стисна ръба на масата, докато кокалчетата му не побеляха. Усети как вътрешностите му се разширяват, как се свиват и пак се разширяват..така в един непрекъснат ритъм. Той изпита удоволствие почти веднага, оставайки изненадан и пометен от уникалното удоволствие. Той открехна клепачите си и погледна към надвеселия се над него Джонгхюн. Сивата коса бе покрила част от лицето му и сега Кибум виждаше само плътните устни, който бяха леко отворени и показваха перфектни зъби. Кибум откопчи прътите си от ръба на масата и бавно повдигна ръка като стисна косата на Джонгюн. Издърпа я напред, вадейки другия от транса, в който бе потънал. Джонгхюн почти веднага схвана намека и разби устните си в тези на Кибум, удряйки дъното на вътрешността му. Чернокосия се разтрепери и се откъсна от устните му само за да извика. Усети търкането по осезаемо, пърхането на крилцата в стомаха му по-плътно. Сега нищо друго нямаше значение, защото той дори не знаеше какво точно върши. Вкопчи повече пръстите си в косите на непознатия и изплака от непоправимото удоволствие. Джонгхюн извика..и още веднъж..и още веднъж.
- Ще го направя в теб.
- Не/извика рязко Кибум/ - Моля те, не/Джонгхюн се подсмихна..усмивка, която тотално не вдъхваше спокойствие в Кибум./
Скоро стоновете на Джонг започнаха да зачестяват и той рязко влезе. Момента, в който Кибум бе убеден, че непознатия ще свърши в тялото му се оказа и момента когато Джонгхюн върна члена си навън и рязко се изпразни върху дупето му. Кибум изстена, тялото му падайки мръсно и изморено върху масата. Той затвори за миг очи реалността връщайки се с всичка сила.
Току що бе направил най-непокорното нещо в живота си. Когато усети как чуждото тяло се отдръпва от неговото, той се повдигна бавно, само за да види как Джонгхюн закопчава панталона си. Кибум бавно седна, заемайки се с откопчаването на колана за да освободи краката си.
Джонгхюн рязко отдръпна ръцете му и го откопча вместо него.
Кибум искаше да каже нещо, но му се струваше, че в момента най-добре е да замълчи. Затова той просто вдигна панталона си и го закопча, като дооправи ризата си. Видя палтото си на земята и го вдигна, бавно изтупвайки го. Джонгхюн отново седна на столът до масата и вдигна краката си, заигравайки се с малкото перо за китара.
Кибум се почувства малко омърсен, но в същото време тотално удовлетворен.
Няколко секунди след това желязната врата се отвори и пълен униформен се показа с папка в ръце.
- Ким Кибум. След мен.
Така Кибум само кимна и тръгна след полицая, изкушавайки се да хвърли за последен път поглед към непознатия, който му се усмихна някак....мило.
Мръсната стая бе оставена зад гърба му, а пред него се строи чист и бял коридор с растения. След няколко минутно подписване на документи и даване на показания стана ясно, че той не е виновен. Оказа се, че все пак е имало някакви свидетели и това буквално е спасило задника му от осъждане. Кибум кимна напълно разбиращо и бе придружен до бюрото пред изхода на полицейското управление, за да получи нещата си.
Портфейл, телефон, ключове за кола.
- Съжаляваме за създаденото неудобство, но закона ни е такъв.
- Разбирам/кимна само Кибум/ - Само още нещо. Момчето, с което бях в стаята.. Той често ли бива задържан?
- Джонгхюн. Да..кварталното хлапе. Вечно е в пандиза, заради глупостите, които върши.
Кибум кимна и се отправи към изхода на управлението. Никога не се бе чувствал по-странно в живота си.



Три дни по-късно Кибум се оказа в същата стая, със същата маса, но с друго обвинение. А в ъгъла на стаята имаше пак чифт ръце, играещи си с перце за китара и чифт черни ботуши.
- Какво стори този път?
- Да кажем, че не мога да сдържам нервите си и леко нападнах непознат/отвърна съвсем уверено и спокойно Кибум/
Джонгхюн се засмя и се изправи, показвайки се от тъмната пелерина.
- Тогава да кажем, че отново си ме ядосал и отново ми се иска да те изчукам като кучка.
Кибум се засмя и бавно свали същото скъпо палто, като то падна на земята до краката му.
- Да кажем, че нямам нищо против това.