Началото

5.5K 205 13
                                    

Здравейте! Аз съм Тереза Голдън - съвсем обикновено 17 годишно момиче. Отскоро с баща ми се преместихме в огромна къща близо до гората. Новият ми дом представлява старинна сграда на 3 етажа, обзаведена във викториански стил. Има и огромна градина, насадена с прекрасни бели рози, между някои от които се сивееха паметници и красиви скулптури. Къщата изглеждаше страхотно, но това, което се намираше в задния двор ме накара да искам да си тръгна - семейно гробище на предишните собственици на имението - Питърсън. Въпреки че бях любителка на паранормалното, от гробовете зад къщата ме побиваха тръпки. Десетки пъти умолявах баща ми да се върнем в стария си апартамент, но той бе непреклонен - старинна къща на такава цена не била за изпускане. Дрън-дрън. Как щях да живея в това.. ГРОБИЩЕ?! Може би трябваше да се абстрахирам от намиращото се в задния двор и да започна да свиквам с факта, че това имение ще бъде мой дом.
Докато разглеждах стаята си и се настанявах в нея, видях нещо странно - една от дъските на паркета бе излязла и от вътре сякаш се виждаше светлина. С любопитство се коленичих на пода и почуках върху дъската. Биеше на кухо. Тогава я хванах с ръце и с всичка сила започнах да дърпам, опитвайки се да я извадя и да видя какво има отдолу. Положих всички усилия, но дъската не помръдваше. Бях твърде любопитна, за да се откажа, за това се затичах надолу по стъпалата, за да взема един от инструментите на баща ми. Грабнах лостът и побегнах обратно към стаята. Този път успях - дъската изскърца и аз я махнах. В малката ниша видях колие, чийто отблясък бях видяла да свети, и стар, прашен дневник. Извадих го, издухах прахът от него и отворих на първата страница. Дневникът бе на момиче на име Беатрис. Докато разлиствах и преглеждах набързо написаното, забелязах, че в него са записани странни явления, шумове и събития - момичето бе описало всичко подробно. Първоначално реших, че написаното е измислица, но малък откъс ме убеди в обратното и ме накара да изтръпна:

.. отново чувам онзи шум от тавана. Не спира. Не мога повече така. Ще полудея. И онези гласове.. и скърцането на вратите.. побъркват ме! Тази къща е обитавана от духове! Не издържам!

Това бе последното, което тя беше написала в дневника. Нима тази къща е обитавана от духове? Разтреперах се. Нещо застана в гърлото ми и ми попречи да дишам. Страхът напираше в мен. Започнах отново да прелиствам дневника, но този път четях внимателно. Беатрис бе описала всеки шум, който бе чула. В дневникът бе написано, че имало гласове, които молели за помощ, но тя не знаела как да им помогне. Всеки ден се е случвало нещо странно - счупени чаши, кукли с откъснати глави, течност, подобна на кръв по пода и много други. Аз не спирах да чета, въпреки че умирах от страх и притеснение. Трябваше да узная всичко.
След около час бях прочела целия дневник, но последната страница беше откъсната. Какво ли пишеше на нея? Какво ли бе станало с Беатрис? Истина ли е всичко това? Тези въпроси не спираха да ме измъчват. Чудех се дали да покажа дневника на татко - ами ако и той се уплаши от написаното и се съгласи да си тръгнем? Нее.. баща ми не би се отказал толкова лесно. Трябваше да измисля нещо друго. Или да потърся други улики. Заех се с изследването на всяко кътче в къщата, освен тавана - вратата бе заключена, пък и написаното в дневника ме спираше дори да опитам да се кача. Прекарах целия следобед в търсене. Навън започваше да се стъмва. Какво ли ме чакаше през идната нощ?

Haunted houseWhere stories live. Discover now