Пуснете си тъжна погребална история и пуснете по една сАлза, време е за една тъжна история.
Днеска в голямото отидохме до близкото квартално магазинче (щоъ вървим кат охлюви и ако отидем по-далеч ще закъснеем) и Ирен реши да си купи Тоблерон. (Аз си купих кроасан и ядки, ама на никого не му пука.)
Та, тъкмо преди часа по география Ирен започна да си яде Тоблерона. (Госпожата най-нагло прекъсна това начинание, за да преподава урока.)
Следващият час, момичето си търси тоблерона, обаче го няма. Ко да се праи, ставаш и тръгваш към стаята по география, ама и там го няма. И Ирен изпадна в траур, щот принципно си обича тоблерон (то и аз, ама кой ме пита).
И сега, за да сме съпричастни, всеки да каже две-три думи за тоблерона. Ето и мойте:
Шоколад. Вкусен. Жълт.
Нека да сме заедно в този наистина тежък момент. RIP на Тоблерона.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
