-Джефри!
- Какво искаш пак?
- Имаш ли още мед?
-Не и за тебе!
- Уф, ся гладен ли ще ме оставиш?
- Ми... така изглежда!
- Ама аз ще умра...ето даже усещам как вече се разпадам... Искаш да умра ли Джефри, а, това ли искаш?
-Не се мъчи, този път няма да се получи!
-Добре де само една лапа мед, не повече, само една!
-Не!
-Уф айде де! Имаш цели двадесет буркана!
-ДЕСЕТ! Ти изяде останалите!
- Стиснат дядка!
- Стиснат, да! Ма чак пък дядка!
- Ми дядка си и си стиснат... Една лапа мед не ми даваш, ще кажа на Сами!
-Кажи му! Да видим какво ще ти направи!
-Добре!
-Добре...
Уффф дърт скръндза...и една лапа мед не ми дава... Все едно ще умре от глад... А, между другото аз съм Снигълс, а този дъртак е Джефри, голяма стисня. Една лапа мед не дава, ти да не си лисица бе... Уфф как ме е страх от лисици. По-стиснати са и от Джефри и докопат ли ти меда... Сами е ленивец,а аз съм мечка, ама никой не вярва, бил съм твърде малък... Пълни простотии, ама аз си мълча... Тя и мама е била голяма колкото мене, амааа сега и лисиците се плашат от нея. Тя е голяма почти колкото тате. Ама аз не съм го виждал. Някви хора с пушки го убили, май се казваха барконер... абе все тая.
А ето го Сами. Пак се увисил на тва дърво... Уфф ще трябва да го чакам да слезе... Тоя слиза толкова бавно, а ся се качил почти на върха...
-Сами, Джефри не ми дава и една лапа мед... Голям скръндза е този дъртак...
- Кво каза?
- Уфф, казах че си най-глухия ленивец в гората...
-Я си гледай работата!
-Айде слизай, че ще умра от глад!
-И като слезна какво! Аз мед не ям...
- Нищо, ти слез, пък аз ще ти кажа кво ще направим...
-Като слезна, ще ти дам аз един мед на тебе... Тъкмо се качих...
-Абе ти първо слез...
Уффф, докато го чаках да слезне от това дърво ми се стопиха две гънки на коремчето... Много си ги обичах... А сега не е толкова мекичко и вие като вълк с кариес... Уффф как мразя вълци... Мама каза че ядат малки мечки за закуска и мед за вечеря... Уффф къде е тоя, пак се захуби някъде сред клоните... А, не, ето го...уффф грешка тва беше катерица... А ето, вече го виждам...
Най-сетне стъпи на земята, минаха четири катерици, пет охлюва, два слона и един жираф... От къде се взе тоя жираф не знам, а за слоновете ме е страх да питам...Но сега планът беше пуснат в действие и аз и Сами щяхме да вземем бурканите мед на стария Джефри... Така де ако стигнем преди да заспи, че като го гледам Сами не си дава много зор.
-Дай малко по-бързо! Госпожа Смитсън ни изпревари, а тя е охлюв!
-Това ми е най-бързото, Снигълс...
-Уфф, добре, ама побързай още малко...
-Май не разбра какво ти казвам...
-Просто побързай малко повече. Скоро стария Джефри ще си легне и аз ще се разпадна от глад! Искаш да се разпадна ли Сами, а това ли искаш?
- Ох, айде пак...
- Това ли искаш те питам, това ли...
-Неее!
- Тогава дай малко по- бързо...
Ех най-сетне стигнахме до дънера на дъртия бобър... А да бе вярно, аз май не ви казах че тоя е беззъб бобър и нагъва мед като луд... Не знам къде го побира...
-Така, Сами, ти ще почукаш на вратата на хралупата на стария Джефри и ще говориш по оня бавен начин, докато аз влезна и като някоя котка извадя Неда без да оставям следи... Разбра ли ме?
-Ох, не ми харесва Снигълс...
- Просто е... Разсейвай го и това е...
-Добре де... ама хване ли ни, аз ще уфейкам...
-Едва ли... Ама добре...
Най-сетне Сами стигна вратата на Джефри и почука... Леле колко се вживява в ролята си... Когато стария Джефри се показа на вратата Сами започна да говори с оня глас, леле колко ме разсмива това...
-З-з-з-здравейте Господин Джефри!
-Какво искаш и ти...а не кажи на Снигълс, че повече мед няма да му дам и това е!
-Д-д-д-доб-б-б-бре г-г-госп-п-подине, ам-м-ма аз съм т-т-тук з-з-з-за д-д-друго!
-За какво си тук?
-Ам-м-ми з-з-за...
И тази част от разговора не я чух, защото вече влизах през малкото прозорче на хралупата... И, хоп, вече съм вътре... Леле колко добре де справя Сами с това "Г-г-г-гос-п-п-подине"... Ако продължава така може и да успеем...
Аха, ето ги и бурканите... Хоп... Един вече е извън хралупата... Оп и още един... Леле как ми върви само да не се спъна... Уффф колко ми е смешно като слушам Сами... Опа ето още един е извън хралупата... Етооо и още един... Леле колко малко останаха...
*ТРЯС*
ОПА! Пак се спънах... Леле дано Сами успее да избяга... Аз тръгнах към малкото прозорче в другия край на стаята... Опа, та то било по-малко от другото и сега съм само на половина извън хралупата... Оххх... Ето го и стария Джефри...
-АЙЙЙЙ!- изкрещях аз- АУУУ!- леле тоя дъртак как удряяяя...
Не знам колко удара отнесох от стария Джефри докато Сами се появи, но още не мога да си сядам на дънера без първо да подскоча от болка... Еххх как ме боли отзад... Ама все пак си останах без мед... Ще види тоя дърт бобър... Ще му взема и меда от лапичките... Ще види той... Ще разбере какво е истинска мечка...
