My pretty little psycho [one shot] [✔]

Pretty Little Psycho

- Мамооо, не спрете! Оставете майка ми!

Викаше силно единадесет годишното момче.

- Джимин, не гледай! Всичко ще е наред, мили!

- Пуснете мама!

- Този малкият е много упорит. Госпожо Пак, какъв мъник си имате само. - засмя се мъжът, който държеше малкото момченце.

- Моля ви, пуснете го! Искате мен. Оставете го!

- Не, той трябва да види всичко! Трябва да види, как милата му майка умира. Бавно и мъчително. - последва още един зловещ смях.

Другият мъж, който държеше госпожа Пак извади голям нож и го сложи до лицето на младата жена.

- Мамооо! - извика силно Джимин през сълзи.

- Не гледай! - изкрещя тя също през сълзи.

След това ножът беше вдигнат във въздуха и после спуснат с все сила, към нейния гръб. Госпожа Пак извика силно, а сина й заплака още повече.

- Джимин...,моля те...не гледай!

Последваха още много жестоки пронизвания из цялото й тяло. Джимин за жалост, видя всичко.

Той плачеше силно и викаше майка си, но без успех.

- Виж, ама тя, май умря! - засмя се мъжът, който уби невинната жена. - Сега е ред и на нейното синче.

И двамата бяха готови да направят същото и с малкото дете, но единственото, което бяха направили беше един разрез на неговата ръка, не успяха да довършат, защото чуха идващите полицейски коли и избягаха веднага.

Джимин бавно отиде до тялото на майка си, което беше цялото заобиколено от кръв и неподвижно. Той седна до нея и хвана едната й ръка, която вече беше студена.

- М-мамо? Не ме...оставяй,...моля те! - стискаше той силно ръката й и викаше, но никой не му отговаряше.

- Джимин! - чу се мъжки глас.

Момчето се обърна в посоката, от която идваше гласа и видя баща си.

Неговият родител дойде и го взе в ръцете си, но после видя и тялото на любимата си.

- Тате...мама...ще се оправи...,нали?

Мъжът не знаеше какво да каже на детето си. Всъщност, какво можеше да му каже? Че всичко ще е наред ли? Не. Нямаше да е. След този ден, всичко се промени.