Легенда за летящото лице

Някога замисляли ли сте се дали предпочитате да умрете, пред вероятността да се сблъскате с най – големия си страх, при условие, че тази среща не би имала смъртоносен изход за Вас?
Според мен е твърде лесно на момента веднага да изберете сблъсъка със своя страх, дискредитирайки и отхвърляйки възможността да изберете да сложите край на живота си.
Защото определено не са малко хората, които дори с цената на живота си, не биха могли да се справят със задачата.

Имало неотдавна,в едно българско село, голяма фамилия, живееща в обширна двуетажна къща, в близост до централния площад. Всяка година на първи август членовете на фамилията се събирали на среща в тази къща. Там те яли обилно,веселили се, разказвали си всякакви истории, предимно смешни и с позитивен край. Това продължавало през целия първи августовски ден. На срещата присъствали роднини от различни краища на България, както големи, така и малки. Верандата на къщата се изпълвала с маси, отрупани с какви ли не ястия, питиета и съдове, а виковете на децата и разговорите на възрастните огласяли ненатрапчиво и с приятен колорит околността.
За пръв път откакто по традиция се провеждала ежегодната среща, тази вечер един от дядовците, който по – рано през деня бил принуден от внуците си да им го обещае, щял да разказва страховита история.
Когато вечерята привършила и почти всички възрастни, с изключение на дядото и неговата съпруга, се прибрали по стаите си, всички малчугани, общо 11 на брой, се събрали в кръг на двора около голямата чешма и изпосядали на тревата, кой където намери. В центъра от деца, на дървено столче с памучена възглавница отгоре, седнал дядото. Той придържал лулата си в ръка и оглеждал едно по едно лицата на своята млада аудитория, изпитвайки ги с погледа си изпод гъстите си бели вежди. Не му отнело дълго преди да избере подходящ разказ.
- Сега ще ви разкажа, деца, легендата за летящото лице. Тази легенда произлиза от нашето село, тъй като за първи път това лице е видяно именно тук, в близката гора ей там – той посочил с лулата си гората на хълма, недалеч от селото. Децата, зад чиито гръб се намирала тя, се обърнали за миг, но в мрака не различили нещо повече от огромна тъмна камара.
Дядото добре разбирал, че именно фактът за близостта на легендата със селото и, следователно, със самите деца, ще повлияе в предостатъчна степен на детския ум.
Тъмнината на вечерта била разсейвана от звездите, обсипани по чистото безоблачно небе, както и от светлините на фенерите в къщата и по верандата. Луна нямало. Всички момичета и момчета,наредени в кръг около стария селянин, пазели пълно мълчание, втренчили погледи в силуета с лула в ръката.
- Е, виждам, че сте готови, затова слушайте внимателно, все пак вие си го изпросихте – засмял се добродушно дядото и започнал своя разказ: