Пролог

110 25 4
                                    

Събудих се от ужасния звук на алармата. Да, ама не. След като усетих как 70 килограма се стоварват върху мен, скочих от леглото със скоростта на светлината.

- Ти наред ли си? - Казах, като погледнах момчето пред мен леко ядосано.

- Аз ли? Ти наред ли си? Имаме математика след 10 минути.

- Моля? - Погледнах часовника и установих, че пак съм се успал. Затърчах из стаите, оправяйки се бързо. Имам опит затова след 5 минути бях готов.

Влетяхме в стаята, прекъсвайки учителката. Погледна ни страшно и ни се развика. Извинихме се и седнахме на чина ни, преписвайки урока.

~~~~~~~~~~~~~~~~
Отново съм тук 😈😈 Знам, че ви липсвах, и вие ми липсвахте. Не бях планувала този фик, но и без това си нямам работа :'))

Искам да благодаря много на dese57, която направи корицата (за която си умирам) в 22 вечерта :')) Обичам те дете, да ти е сладко мъчението. Кхъм, така де, няма да е като предния фик 😅😅

Айде стига ви толкова, аз отивам да го полея с едно сокче, а с вас ще се видим другия път.

Broken Promise <hiatus>Onde histórias criam vida. Descubra agora