Under the same roof {Xiumin Bulgarian fanfiction}

#1

В кухнята на семейство Мин се чуваше тракане на чинии. Близнаците Сънгдже и Миндже сервираха масата, докато господин и госпожа Мин приготвяха богата вечеря. Всички чакаха най-голямото дете в семейството и единствена дъщеря Нари да се прибере.

Подготвяха изненада за нея. Нари беше художничка и наскоро беше завършила гимназия. Мечтата й бе да влезе в академията по изкуства в Сеул.

Днес беше пристигнало писмо, на което пишеше, че е приета. Цялото семейство искрено се радваше за успеха на момичето и нямаха търпение да й съобщят новината.

Чуха се ключове и входната врата се отвори. В къщата влезе красивата и усмихната Нари. Тя разтвори мокрия си чадър в коридора и съблече шлифера си.

Секунда по-късно изтича кухнята и целуна малките си братя.

- Мммм мирише прекрасно. Празнуваме ли нещо, мамо? - попита момичето, като видя огромното количество храна.

Всички останали се спогледаха лукаво, а бащата на Нари извади писмото от задния си джоб.

- Не знам, мила. Защо не провериш сама? - предложи й той и й подаде плика.

Момичето взе несигурно писмото и нетърпеливо го отвори. В същата секунда изпищя и подскочи от радост.

- Приета съм! Боже мой, приета съм! - Нари бързо прегърна родителите си, а широка усмивка не слизаше от лицето й.

Това определено беше един от най-щастливите моменти в живота й.

-----------------------------------------------------------

Две седмици по-късно Нари все още седеше зад касата в кварталната сладкарница и любезно сервираше кафе на клиентите.

М

омичето правеше фреш на машината, когато чу камбанката, известяваща отваряне на вратата и една модерно облечена жена на около 50 години влезе. Косата й беше къса и накъдрена. Носеше черни слънчеви очила с тъмночервено червило.

Тя се приближи до касата и Нари се усмихна.

- Какво ще обичате, госпожо?

- Хмм да видим. Ти какво би ми препоръчала, скъпа? - жената слави очилата си и погледна момичето.