Интервюта...

Интервю с LadyShadowKiss

В. Как се казваш?

Отг. Нона Ясенова (въпреки че това ми е през името, просто го харесвам повече от фамилията си)

В. Кога си родена и къде?

Отг. Родена съм на 14.юли, в град Провадия, но винаги съм твърдяла, че съм на половина от София.

В. Защо от София?

Отг. Майка ми е от там и това ми носи гордост. А и София е най-любимият ми град в България, въпреки че според доста хора е прекалено пренаселена.

В. Къде учиш?

Отг. В момента уча в Лесотехническия университет.

В. Това ли е мечтата ти?

Отг. Може да го наречеш детската ми мечта. В момента това е моят план "Б".

В. А кой е план "А"?

Отг. Ами да стана писател... малко смело и щуро, но вярвам, че мога да се справя!

В. Какво те вдъхновява като писател?

Отг. Основно болката... Може би звучи малко банално, но е така. 

В. Болката? Какво имаш предвид?

Отг. Болката от загубата на един важен за мен човек, преди известно време! Болката, която изпитах не малко пъти през изминалата година. Това е, което ме вдъхновява да пиша.

В. Ако не е много нахално би ли разяснила кой е този важен за теб човек?

Отг. Едно специално момиче. Преди всичко тя бе моето вдъхновение, след това болката от загубата й бе това, което ми помагаше с писането, въпреки че вече не мога да пиша така както преди.

В. Би ли споделила кое е въпросното момиче?

Отг. Авторката на романа, който от край време се състезава с "Момичето с диамантения пистолет". Книгата се казва "Честна", дай й шанс добре написана е.

В. О, да знам я! Страхотна книга грабва от първия ред. А поддържате ли връзка?

Отг. Предпочитам да не отговарям.

В. Бихте ли могли с goldenxdustx да бъдете това, което сте били преди?

Отг. Понякога искрено се надявам на това, но гордостта и на двете ни е прекалено голяма и силно се съмнявам да ни се получи отново.

В. Добре, разбирам! Нека сменим темата. Харесва ли ти в Лесотехническия университет и защо?

Отг. Ами да! Обожавам да съм там. Една от причините са момчетата. Има доста от тях и честно да си призная изборът е голям...

В. Охо! Да разбирам, че си си намерила някого?

Отг. Хи хи! Аз не търся, оставям да бъда намерена, но мисля че има някого... поне аз съм му хвърлила око. 

В. Успех. Ако можеше да промениш нещо в себе си, кое би било то?

Отг. Определено нрава ми. Понякога съм прекалено избухлива и това ми носи много беди.

В. Как си се представяш след 10 години?

Отг. Ами омъжена с поне едно дете и с голяма кариера като писател. Малко оптимистично, но това е, което искам и виждам! А и най-добрата ми приятелка, не спира да ме насърчава да вярвам в себе си, може би и за това самочувствието ми е толкова голямо! 

В. В един от разказите в "Аз, моите мисли и самотата ми" беше написала, че героинята си дере ръцете и в точност китките. Ти правиш ли го?

Отг. Ами да... правя го от доста време.

В. А защо? Това с какво ти помага?

Отг. Помага, когато думите не са достатъчни. Така замествам телесната болка с душевна. Нещо подобно на най-малкия брат в приказката "Тримата братя и златната ябълка". Той порязал ръката си и сипал сол в раната, за да не заспи.

В. Последен въпрос: Ако можеше да си пожелаеш едно единствено нещо какво би било то?

Отг. Да поправя грешките, които направих преди!