Виждаш ли нещо?

Срещата С Книгата

-Какво има за вечеря?- попитах умиращ от глад.

-Пиле със задушени зеленчуци.- отвърна мама, докато ми слагаше в чиния бутче. - утре ще има повече неща. Като станем с баща ти ще отидем на пазар, а ти ще се забавляваш сред природата.

-Добре.

След вечеря, си измих зъбите и легнах на топло под завивките, но вилата беше някак студена и все едно времето беше спряло вътре.

Докато гледах и броях звездите през прозореца след време заспах, докато не чух отново онзи глас.

-Робърт...Робърт...слез долу...

Стреснах се и веднага включих нощната ми лампа, която стоеше на една малка букова масичка, но нямаше никого. Вратата си беше затворена, прозореца също, но забелязах, че вратичката на килера отново беше открехната.

-Робърт...Робърт...слез долу...

Не можех да разбера сънувам ли? Наистина ли го чувам? Не знам кое беше от двете, но трябваше да проверя. Махнах най-горната завивка, обух си пантофите и бавно започнах да се приближавам към килера, като исках да стигна по-бързо до ключа за лампата вътре. Накрая от цялото напрежение се засилих и рязко дръпнах ключа нагоре. Лампата светна и отгоре изпадна едно много красиво зелено медальонче със позлатена верижка. Погледнах в килера, но нямаше никого. Вдигнах медальона , духнах прахта и си го сложих-беше любимия ми цвят. След което си легнах и не се събудих до сутринта.

~На сутринта~

-Робърт, ние отиваме на пазар- провикна се мама от коридора.

Аз все още бях сънен и не знаех къде се намирам.

-Добре, приятен пазар.

-Благодарим, забавлявай се и умната. - отвърна мама.

-Добре, до после.

Полежах си още няколко минути... добре де беше час... добре де и половина... след което станах да си измия зъбите и да закуся, докато през това време реших да огледам медальона на светло, но закопчалката не искаше да се отвори, а верижката беше прекалено къса, за да я промуша през главата ми.
Леко се паникьосах, не знаех кое е по-лошо, че не знам какво е или че не мога да го сваля.
Зарязах закуската и отидох до огледалото в коридора.
Беше доста красив, изваян и вътре в него имаше нещо като крилато насекомо , разбира се, отдавна вече не лети, но беше доста красиво.
Но какво забога правеше в килера ми? А гласът? Толкова много въпроси имах, а дори нямаше към кого да ги отправя...