Виждаш ли нещо?

Срещата С Милдрет

-Е... какво видя Робърт?- попита книгата.

-Ами, видях го?!- отвърнах тихичко.

-Къде беше той?

-Не се виждаше нищо освен летящи насекоми, много летящи насекоми и изведнъж той изрева силно, видях го за секунди, той се обърна, аз си затворих очите и ето сега съм пак тук.

-Значи можем само да се надяваме, че е далеч.

-Може ли да попитам още нещо?- Мисля, че въпроса ми беше много недообмислен, но бях едва на тринадесет години.

-Знам въпроса ти, но попитай.

-Ох..има ли други сатанисти наоколо които могат да ми помогнат ?

-Всъщност имаше... Милдрет Хонзергер, но не знам дали още е жива, не мога да я видя във виденията.

-Къде живее тя?

-Знаеш отвъд езерото смърчовата гора, нали?

-Да? Татко не ми даваше да ходя там като се разхождахме заедно преди.

-И то с причина, защото е знаел и той.

Замислих се над това, че родителите ми знаят, че в къщата ни са живяли сатанисти, наблизо има още и ме докараха, тук, да прекалям цяло лято? Или не са го обмислили добре или е нарочно, но не мога да разбера каква би била причината.

-Добре, може ли да ме упътиш по-точно до там, ще ида да говоря с нея.

-Разбира се. Отвори на седемдесет и трета страница, ред осем и го прочети с чувство.

-Добре... така "La forma en que em mostris, les ....", ох не мога да го прочета, защо забога е написано на такъв сложен език.

-Хайде опитай пак, виж как е написано, затвори очи и го кажи с чувство, нека черната магия усети, че наистина желаеш да видиш посока до къщата ѝ.

-"La forma en que em mostris, les quatre direccions aplicades,

un d'ells és veritat, uns altres estan equivocats."

Книгата се затвори, кристала светна толкова силно, че си затворих веднага очите и тогава видях гората, беше много странно, все едно сега ходих по пътеката... минах покрай едно много голямо дърво на което висеше капан за сънища. Честно да ви кажа, вече започвах да свиквам с "тези неща". И след още малко ходене я видях. Доста стара къща, разпадаща се, с малка градинка и около нея кръг направен от нещо странно?

-Край Робърт.

Видението изчезна, отворих си очите, кристала спря да свети и книгата се отвори отново на произволна страница.