Gay Christmas | ᴋᴀɪsᴏᴏ

0

- Вземете си стая! - момчешки глас се чу край нас, карайки ме да се откъсна от топлите устни, които целувах до сега.

- Млъквай, Бек! - засмях се, обвивайки ръце около гаджето ми, целувайки бузата му.

- Какви са ви плановете за Коледа? - Бекхьон попита, докато слизахме по стълбите, на кампуса.

- Аз ще съм при нашите - отговорих.

- И аз най-вероятно. Ако не ме зарежат - Кьонгсу отговори, променяйки до сега веселото си настроение, на тъжно.

- Хей, спокойно. Сигурен съм, че тази година ще е различно - намигнах му, целувайки го по бузата.

Кьонгсу и родителите му не бяха в особено добри отношения. След като разбрали, че е гей, променили държанието си към него. И под променили, имам в предвид тотален игнор. Това е и причината да ме е страх да призная на моето семейство. Страх ме е, че и те ще направят същото и ще ме оставят сам. И наистина се ужасявам от тази мисъл.

- Е, аз ще съм при новото семейство на баща ми. Още не мога да повярвам, че майка ми, му позволи да ме вземе. Все едно съм искал да...

- Бек? - прекъснах го аз.

- Хм?

- Успокой се. Може и да са готини, не прибързвай. Знам, че не е особено приятно да се запознаваш с хората, които баща ти е предпочел пред теб, но поне се опитай да не правиш сцени там.

- Прав си - въздъхна той.

- Е, тук се разделяме - Кьонгсу спря, последван от нас.

- За две седмици, не се сдухвай - Бюн го потупа по рамото, след което давайки му прегръдка за довиждане.

- Пази се - казах му, прегръщайки го.

- Чао, момчета.

- Чао - отговорихме в един глас.

- Е, останахме сами.

- Колко време имаме? - попитах.

- Около, час и половина. Защо?

Лепнах си една перверзна усмивка, повдигайки веждите си.

- Джонгин! - малките му ръце се свиха в юмруци, удряйки ме леко в гърдите, а лицето му, вече засрамено се скри във врата ми.

- Да оползотворим времето - засмях се, прегръщайки го.

***

- Надявам се да си, си хванал автобуса. Ако ли не...ти си, си виновен - гласът на Кьонгсу проговори с отсрещната линия.