Four ways to go

OneShot

Най после, след +- 9 месеца от как го писах този шот, се наканих и да седна да го редактирам, че да мога да го кача. Барабар с другия ми шот Random foursome... or not so random и този го писах в горещите летни дни, когато се бях запалила по поли фикове.
Предупреждение: много ревнив Джин, опасност Намджун да спи под някой мост, също така - смут, четворка, хардкор, подробни описания (както във всеки друг мой шот meh). Ако не сте фенове на подобни неща, горещо препоръчвам да не четете!

На останалите пожелавам приятно четене~

-------------------------------

- Ауч! Това пък за какво беше?

- За дето си идиот, който си няма представа какво означава думата чувства.

- Въобще не е вярно аз... Ауч! Ще спреш ли да ме удряш?

- Ще спреш ли да говориш?

Докато Намджун търкаше удареното място, Джин проследи с леден поглед тълпата, спирайки се на Джимин, който си беше лепнал невинна усмивка и разговаряше с гостите.

- Ще ми обясниш ли как така ме каниш на среща на випуска ти, като забравяш да ми кажеш, че тук ще е и бившето ти гадже?

Намджун завъртя очи. – Първо ти сам настоя да дойдеш.

- Не е вярно!

- Напъха се на предната седалка, когато се опитах да изляза от двора. За малко да убия кучето на съседите!

- Нямаше да се получи така ако ми беше казал, че бившето ти гадже ще е на събирането по-рано, а не изкрещял през прозореца на колата пет секунди, преди да потеглиш!

Намджун отвори уста, канейки се да кажеше нещо язвително, после се спря, стискайки устни. Не му се спореше. Заинатеше ли се Джин за нещо угодия нямаше, докато мухата, която му бръмчеше в главата, не излезеше.

- Отивам да си взема бира. – каза му Джин сопнато. – Боговете са ми свидетели, че имам нужда от нещо силно. – Завъртя се театрално, а Намджун едва се сдържа да не покаже среден пръст на гърба му, но уви, всички тридесет човека в помещението щяха да го видят и да го заклеймят като невъзпитан кретен.

- Вземи и на мен! – провикна се вместо това, но Джин не даде признаци да го е чул.

Той въздъхна тежко и се облегна на стената. Бяха тук от тридесет минути, а веднъж не бе имал възможността да говори с когото и да било заради непрестанното мърморене на Джин.