Пейте песни, пролетни - чудесни.
Връщаùè се от далечния юг,
пейте песни, пролетни чудеса.
Песни, които ниѝ не бихме разбрали и видяли
Дайте първия знак за сезона най-обичан.
И сутрешнияò полъх на тази млада пролет ще вмъкне някак си непозната носталгия...
...у нашите души.
И ниé ще се засуетим и връхлетим с нови сили.
А аз ще погледна към небето и ще се зачудя за това òàêà далечно и познато чувство.
Толкова весело и грозно се óñåùà в моята душа.
И слънчевите лъчи сякаш мъченически проникват ïðåç моята гуша и ме карат да се впусна още повече в замаяност.
À àз съм била от дявола омайвана
и от злините долу на земята сваляна.
А чувството на носталгия, което тая красива мрачна пролет ми íàâÿâа, ме кара да се свия от далечна болка.
И може би тайно àç се моля за мрака,към който така блаженно съм привикнала.
Уви, сезоните се сменят.
Те пеÿò и руменеят.
А после óвяхват и рухват.
Но всеки избликва с неизвестна красота.
Забързаните хора я подминават и не вдяват.
Не вдяват как сезоните чувстват, както ниé ÷óâñòâàìå
Та̀, нали те са тези, които попиват мъки и радости íàøè?
Та̀, нали те са тези, които вкопчват задължението да ни дават емоциите.
Та̀, нали те са тези, които като хамелеон тропичен, се сливат с нашата душа.
Ала, кой гè вижда?
Един мъченик, който не ще да повярва, че никой го не чува.
Или една мислителка, която плаче над листа, нищо обаче не пада от очите ѝ,
Та̀, сълзите ѝ в ролята на мъчителя влизат и пропадат върху листà влажен и безнадежден,
с объркани букви и писания,
с молитви долу в ниските си летви,
а тя дори не знае с коя дума първо да ги èçðå÷å.
YOU ARE READING
Красотата на Нашия Език
PoetryКато човек, който наистина не се интересува толкова от майчиния си език, осъзнах, че греша. Определено греша. Не съм имала свестен учител по литература, който да ме инспирира и да ми покаже "красотата на нашия език", никой от тях не се интересуваше...
