Хаосът в един космос

Нищо.

Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече.

Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече.

Единственото, което свързваше 'Той' и 'Тя' бе 'нищото'. Те бяха странници, непознати, хора които живееха в различни светове. Те бяха контрастни цветове в огромна палитра от всевъзможни багри, но бяха така далеч един от друг. Тя беше в топлия спектър, а той в студения, но никога не знаеш. Често меняха позициите си, но никога не успяха да се срещнат. Дори в този път на съзнателна размяна, те никога не се срещаха. Никога.

Може би единствената допирна точка между двамата бе факта, че не живееха тук. Когато бяха сами, бяха заедно. В онзи свят на илюзия, на мечти и на блян. На един прекрасен райски сън, който отново беше различен и за двамата. Но ги свързваше това духовно, високо пространство. И тази връзка бе по-силна от всяка друга. Защото бе вечна, неосъзната и чиста.

Тя го идеализираше в нейния, а той не знаеше името й и в двата. Той бе олицетворението на един перфектен хаос, а тя на реда. И отново нищо общо, но си пасваха така перфектно. Така идеално, сякаш реалността нарочно ги държеше настрана един от друг. Може би имаше защо да не могат да съществуват заедно. Може би бяха прекалено чужди. Може би перфектно завършени. Може би.

A.N: Здравейте, това е новата ми история, която се пише паралелно с втората част на 'The Run'. :) Тук ще видите една друга, по-нежна вероятно, моя страна, която самата аз не съм предполагала, че мога да изкарам на показ. Ето, че е факт.
Надявам се да ви хареса, ще се радвам да чуя мнението ви! :)