Jack in the box. ❝⚜️❞

001.

  >>Хосеок<<
Лицето ми бе цялото в пот.Капки вода се стичаха по кожата ми..Дишането ми бе учестено, гърдите ми се повдигаха и сваляха неравномерно и едва си поемах въздух.Очите ми шареха неспирно из цялата стая и чак когато се успокоих, си позволих да ги затворя отново.

Беше ме страх.

Страх да не попадна отново в капана на този, така наречен, кошмар.От няколко седмици сънувам едно и също.Сякаш съм в лабиринт.Търсех начин за бягство, начин за отърване от това мъчение, но все не намирах.Винаги свършвах по един и същ начин - притиснат в стената на задънена уличка, обгърнат от страх, гърчещ се от болка и чуващ собствените си крясъци.Беше гадно.Гадно, всеки ден да се събуждам в потресаващо състояние, плашещ се от самия себе си.Сякаш бе игра без край.Игра с безброй нива, всяко по-плашещо, гадно и трудно от предходното.Невъзможно е да избягаш.Няма изход.Няма вариант за изход.Нямаш избор и единственото, което ти остава да правиш е да търпиш едно и също.

А аз не мога.Писна ми постоянно да бъда подлаган на стрес, заради това дали ще попадна на този кошмар, след като заспя.Писна ми да се събуждам с външен вид, сякаш съм изтезаван с часове.Писна ми да губя мислите си всеки път, когато се опитам да ги подредя, но се сетя за мъчението.Сякаш всичко се повтаряше, като на лента.Сякаш всичко случило се досега, бе записано и животът ми го повтаряше с цел да ми набие в главата, мисълта, колко съм жалък.А според мен нямаше нужда от това.Бях прекалено наясно с истината.

Болеше ме.Всичко.Умът ми крещеше да говоря с някой затова, но мисълта, че още един може да ми каже, че съм луд, не ми понасяше.Но, така или иначе, крайния резултат от всичко това щеше да е нервна криза.Нямаше какво друго да направя, освен да поговоря с някого.Колкото и да не ми се искаше да го правя.

Освободих горещото си тяло от капана на тънката завивка и болка прониза корема ми, когато направих опит да се изправя.Предполагам бе заради кошмара и стегнатите ми мускули.Постоях известно време в седнало положение и в следващия ми опит да се изправя, успях.Болката все още ме пронизваше, сякаш ме пробождаха с ножове, но предполагам ще отмине с времето.

С бавна крачка тръгнах към банята, подпирайки се на гардероба.Пресегнах се, докосвайки лъскавата дръжка, натиснах я и вратата поддаде със скърцащ звук.Влязох бавно и в момента, в който краката ми докоснаха студените, напукани плочки, настръхнах.Тялото ми се разтресе, сякаш получавах гърч.