Beautiful liar / H.S.

1

Кайли

Всички лъжи, които съм изричала са се превърнали в капки истина. Каквото и да кажа няма да бъде достатъчно убедително. Няма да се опитвам да оправдавам себе си, няма и да искам съжаление. Направих и продължавам да правя това, само и единствено заради себе си, защото искам да бъда щастлива. Не показвам чувствата си пред никого, очите ми са като Сахара - нито една сълза не се стича по бузите ми. Понякога се чувствам като вулкан, който отвреме навреме има нужда да изригне.

Семейството ми е единственото неопетнено нещо, затова държа на него. Като бях малка обвинявах родителите си, че не са достатъчно богати. Сърдех се, че никога не ходехме на почивки, че не получавах скъпи играчки и дрехи, но един ден осъзнах, че правят всичко по силите си, за да ми осигурят що годе добър живот. Всяка вечер плачех под завивките и си казвах, че един ден ще се измъкнем от този мизерен живот. Измъкнах се, но с цената на тялото си.
Когато бях на петнадесет години започнах работа като стриптизьорка. С приятелите ми се бяхме разбрали да ходим на клуб, но аз нямах достатъчно пари и не ме пуснаха да вляза. В този момент видях закачен плакат на който пишеше, че търсят стриптизьорки, набързо записах номера за контакти и си отидох вкъщи. На другият ден бяхме на училище, на едно от междучасията се обадих на управителя на бара и той ме повика. Трябваше да си тръгна от училище, излъгах че ми е лошо, за да не се обадят на майка ми. За петнадесет годишна бях с доста пищни форми, така че възрастта ми не играеше роля. Господин Томлинсън ме одобри веднага. Едно от момичетата започна да ми показва различни движения и за седмица успях да се подготвя за голямата вечер. Аз имах няколко условия, които се спазват и до днес:
*Не желаех лицето ми да се вижда, затова носех маска.
*Да не ме поръчват клиентите, тоест да не спя с тях.
Да с второто условие парите намаляваха, но не се чувствах готова за това.
Съучениците ми не знаеха нищо. Мислеха, че съм богата кучка. Мислеха и вярваха в това, което аз им казвах. Имах и популярност в социалните мрежи, все пак на днешно време се гледа точно това.

Да преминем към този момент. Вече съм на седемнадесет, от няколко месеца не живея с родителите си, а с най-добрата си приятелка, Кендъл. Убедих ги, че работя в изискан ресторант и получавам добра заплата, с която да се грижа сама за себе си, запознаха се и с Кендъл, одобриха я и се преместих при нея.

Днес е петък, трябваше да излизам с няколко приятели, но работата ми в клуба възпрепятства срещата. Казах им, че сме на семейна вечеря с нашите. Илъгах, но нямах друг избор.

Бях доста уморена, очите ми натежаваха, а трябваше да стоя в клас и да се мъча.

-Госпожице Дженър какво е оправданието ви този път?

-Моля? - повдигнах главата си от чина и отворих едното си око. -А да, снощи учих до късно.

-Радвам се, защото сте за изпитване. Имате една оценка, а ви трябват три. - точно сега ли? Едва се държа на краката си, а тази жена иска да ме погуби. Усетих как коремът ми се свива, не бях яла от доста време.

-Обещавам, че в понеделник ще бъда готова, но нека сега да изляза, защото не се чувствам добре. - тъкмо станах от мястото си, но дебелата ѝ ръка ме върна обратно на стола.

-Нима не бях ясна, госпожице?

-Вие не ме ли разбирате? Казвам, че в понеделник ще бъда готова. - развиках ѝ се, защото търпението ми се изпари. -Имам си по-важна работа от шибаните Ви уроци! - взех си чантата и на пожар изхвърчах от стаята.

Потърсих спасение в двора на училището, но и там не го открих. Момчето, което харесвах се целуваше с друга. За миг щях да позволя на сълзите си да потекат, но Луи ме извика и просто тръгнахме на някъде с колата му.