Found Personality |『MARKSON』

◐Prologue◑

~•~12.10.2057г.~•~

– След толкова много години успяхте ли да преодолеете загубата на толкова близък приятел?

– Н-не, не ме раз-разбирате, аз-...

– Поддържате ли контакт с хората от родния ви град след като се преместихте?

– Точно това е, не с-съм се местил, об-объркали сте-...

– Какви са последните Ви спомени от влошеното състояние на Джаксън Уанг?

– А кога започна да се влошава?

– Наистина ли болестта се дължи единствено на смъртта на Марк Туан?

– Не знам, не-не знам, наистина, не позн-по-познавам тези хора, моля ви-...

– Достатъчно. — огромната тълпа репортери, струпана пред входната врата на къщата на Джинйонг бе грубо разполовена с цел тъкмо прибралото се момче да мине.

Той стисна двете пълни пазарски торби докато изкачваше стълбите на верандата, налагайки му се да наръга с лакът или да избута някой от наглите интервюиращи отвреме навреме. Остави покупките до вратата и внимателно сложи ръка на рамото на Джинйонг, помагайки му да влезе вътре, притваряйки вратата след него.

– Ако още веднъж се случи нещо подобно ще се наложи да извикам полиция. — отсъди момчето, запращайки им строг поглед, всяващ респект. — Дядо ми е възрастен човек, не можете да внасяте такова напрежение в ежедневието му. Болен е, не познава хората, за които говорите. Това е. Лек ден. — това бяха последните му думи пред репортерите преди да вземе покупките и да тръшне входната врата от вътрешната страна.

Дълбока и леко изнервена въздишка се изплъзна от устните на младото момче и то заключи вратата два пъти. За всеки случай.

– От кога те тормозят? — смръщи вежди озлобено момчето докато носеше торбите в кухнята.

– Н-нямам спомен... - изсрича замислено старецът и седна внимателно на креслото си точно пред телевизора.

– Не им позволявай да ти нарушават спокойствието! — продължаваше да нервничи внукът. — Да не са си в правата?

– Искат прос-про-просто отговори, Юги...

– Хич не ги оправдавай... — изсумтя той и прокара пръсти през изрусената коса, чиито естествени кафяви корени вече бяха започнали да поникват. — Как ще искат отговори от човек, който няма общо със случая?