Замръзнало докосване

Prologue

Снежните бури организират студени срещи.
Дали когато снега падне, лъжите стават бели?
Една чаша чай ще стопи ли снежинките в душата ти?
Заради един училищен лагер преди няколко години през Коледната ваканция, Монблан приема гости. Заради високото момче, което е по-голямо от Жизел, с може би една или две години. То говори с всички и не спира да се смее. А когато се смее, от двете страни на вишневите бузи се появяват малки трапчинки. Другите момичета постоянно се оглеждат, за да го видят, а приятелите му разчитат на него във всички лагерни игри - карането на ски, управлението на шейна, теглена от вълци, обикновен бой със снежни топки и най-важното от всичко - огъня нощем.
Като момиче родено в планините, Жизел ги наблюдаваше отдалеч и обичаше онзи момент, когато през нощта, докато сиянието плъзваше в лицата им, те палеха огън. Събираха се около него, потънали в якета, одеяла и ръкавици. И изваждаха китари. Някой треперлив глас подемаше шепнеща песен и светът замижаваше. Само те, снега и вихрушка от звуци.
Три години по-късно Жизел е пораснала, вече красива и не така вдетинена, като преди. Но единственото момче, в което е била влюбена, Люк-Пиер се завръща заедно с неговата компания съученици. Те са последна година в гимназията. А тя е все още десети клас в частното училище на хълмовете в близост до града. Те са от Париж. А тя е от планината - Монблан. Дъщерята на зимата. Франция ражда хора с различни съдби и е толкова моногамна, когато избира цветове за техните животи.
Една градушка ще успее да свали преградата между тях и да им позволи да преплетат студените си пръсти.
Замръзнало докосване. Замръзнали сълзи.

Разстоянието може да бъде по-студено от снега. Любовта започва да се топи. Лятото идва. Но не за всички.

~.~.~
Това е първата ми история тук...
Надявам се да ви хареса и да изкажете мнение, защото то е жизнено важно, за да разбера има ли смисъл да продължавам, успявам ли изобщо да провокирам някакви усещания с думите си във вас, което е главната идея в книгите. Наясно съм, че едва от пролога няма да се разбере, но все пак ще ви бъда много благодарна, ако ми кажете какво мислите!

Уникално красивата корица е дело на Miroslava_Ivanova_13 💞