Поредните сълзи падат
по изхабения лист, на който пиша..
Последно сбогом аз да кажа,
ала не мога! А просто пиша...
Не мога да ида на гроба ти, братко,
не искам да вдишам мирисът на смъртта...
Защото не ти си болката гадна,
която ме събаря в локвата с калта..
Тихият ветрец за теб ми напомня,
сякаш си тук и винаги си бил...
Не! Не мога аз да приема,
че ти си тръгна без последно сбогом..
Цветята наредени на гроб нечий.
Гробът, в който ти стоиш...
Ала не вярвам, че там си ти
и онази твоя радост жива..
Тая вечер селото е тихо.
Това ли е твоето сбогом, братко...
Няма го нито смехът,
нито бурните разговори,
от които сън не хващах..
Ала тая вечер пак съм будна.
Поредната свещ отново гори.
Тук съм аз за последно сбогом...
"Почивай в мир, мои братко..."
Стихотворението е посветено на човек, който напусна нашият свят преди години. Той бе лъчезарен, весел човек с много емоционален характер. Благодарна съм му, че бе част от моя живот, както и от на моето семейство. Той бе дар от бога за тези, които го имаха до себе си. Нека почива в мир!
