Всичко стана толкова бързо, че не можах да осъзная какво се случва, докато не бе вече късно. Цялата сграда гореше, чуваха се писъци от всякъде, всеки се бе впуснал в бяг в различни посоки. Хора скачаха през прозорците, за да могат да се спасят от парещите езици на пламъка, но така или иначе намира смъртта след този скок. Майки и бащи бягаха с деца в ръце, опитвайки се да се спасят от ада, който създадох аз. Аз бях виновна за тази бъркотия, за всеки един труп, за всеки един писък. Не очаквах да стане така, не исках да става така. Но вече бе прекалено късно. Съседите ми умираха един след друг, домашни любимци бягаха запалени и разнасяха огъня още повече. Аз и родителите ми живеехме в 3 етажна сграда с апартаменти, прекрасна сграда, която сега бе на път да рухне. Бях застанала плътно до стената и гледах ужаса без да помръдвам, докато една ръка не сграбчи рамото ми.
-Хайде, Анна, трябва да вървим. Трябва да се измъкнем от тук.- каза познат момчешки глас.
Когато се обърнах видях Джейк, момчето, което живееше в апартамента срещу нашия, с него се познавахме и бяхме дружки от малки. Той ме погледна притеснено и паникьосано със кафявите си очи, преди отново да проговори:
-Хайде, Анна, моля те да вървим.-проплака отново той.
Аз седях вцепенена и го гледах, не исках да тръгвам, аз бях виновна за всичко, аз и глупавите ми емоции. Поклатих глава и му казах да върви, но той не тръгна, вместо това ме повдигна и ме изнесе от сградата. Аз затворих очи и се сгуших в него, плачейки. "Защо всичко, което докосна свършва е пламъци." казах си аз, но явно съм го казала на глас, защото Джейк отговори:
-Шшшт, всичко ще мине.
-Аз съм чудовище Джейк, изрод.- проплаках.
-Анна, спри се. Знаеш, че не си чудовище, просто си по специална от другите тинейджъри.
Аз отново поклатих глава и се огледах, на мястото бяха дошли пожарникари, линейки и естествено репортери. Докато се оглеждах една кола привлече вниманието ми и дъхът ми секна. Беше колата на родителите ми, а те бяха слезли от нея и бяха вперили проницателните си погледи в мен. Аз сякаш се свих под тежестта на погледите им и сълзите отново си проправиха път по лицето ми.
-Мъртва съм.-прошепнах аз на Джейк.- Джейк този път ще ме убият.- довърших аз и заплаках още по-силно.
