- Време е да тръгваме.
Но малкото момиченце не помръдна, то не спря да обхожда с поглед малката, едноетажна сграда и малката градинка отпред, за които знаеше, че се наричат " вкъщи". Знаеше го, защото всеки път, когато майка и идваше да я вземе от "Детска планета" - детската градина, която посещаваше, майка й наричаше това място "вкъщи".
Целуваше челото й, усмихваше се и й казваше: "Да се прибираме вкъщи миличка..."
Лили обичаше да се прибира "вкъщи". Там бяха всичките й играчки, хладилникът, който отваряше задължително, веднага след като се прибереше. Правеше го винаги, беше станало нещо като ритуал, въпреки че почти не взимаше нищо от там. В хола, на масата "вкъщи" се намираше и купата с любимите бонбони на Лили. И някъде там, може би под масата, до вратата или под леглото в стаята й, се намира ще нейната любима играчка. Това беше една малка, съвсем обикновена количка, която й беше подарил нейният най- добър приятели. Той живееше от другата страна на улицата. Лили обичаше да се прибира " вкъщи " и заради него. Винаги си играеха следобедите. В неговото "вкъщи" винаги миришеше на курабииките, които майка му пречеше и винаги им даваше по една преди да ги изпрати да си иградят на двора.
Лили беше едва на 4 годинки, не беше съвсем сигурна какво точно се случва, но знаеше че има нещо...
Сега дворът, в който винаги се гърка лишени топка, изглеждаше някак си пуст. Первазите на прозорците, където се намираха Мушкатите на майка й бяха празнам.
На вратата беше окачен голям катинар....
Лили усети ръка на рамото си.
- Хайде моличка, време е да вървим...
И лили се обърна, хвана ркъщата на майка си и обърна гръб на своето "влъщи", и се загледал в отсрещната, която пък беше "вкъщи" на най- добрия й приятел.
Тя все такато не знаеше какво се случва, но много й се искаше точно в този момент Андрей да излезе през вратата и да го види.
Майка й отвори вратата на колата, Лили се качи точно преди да чуе хлопамет от затварянето й...
- Лили, Лилии... - това беше гласът на Андрей.
Майка й отвори вратата отново и Андрей се хвърли върху нея.
- Лили, къде отиваш?
- Тя си отива "вкъщи" Андрей. - обажда се мъжът, седящ на шофьорското място. Лили не го харесва. Тя не знае какво се случва, но знае, че той е виновен.
Андрей я поглежда, навежда глава и забелява малката количка, която Лили здраво стоска с малките си ръчички. Навежда се и нито тя, нито той знаят какво правят, още по- малко защо, но той залепя малките си, само с година по- големи устни за малката й бузка. Целува я...
- Ще си поиграем друг път Лили...
Обръща се и тя наблюдава през прозореца на вече потегля щата кола Как най- добщият й приятел отватя вратата на своето " вкъщи" но не я затваря. Гледа как коката се отдалечава и в послединия момент вдига ръка и маха. Лили иска да му отвърне и вдига ръка, но Андрей вече не се вижда...
