Тайната

Пролог

Вещицата се наведе над бебешкото кошче и се вгледа в малкото личице на бебето .Злобна усмивка разтегна устните и и тя протегна ръце към него.
"ще проклинаш деня,в който се подигра с мен,Алеандро!"
Изсъска тя злобно и грабна детето.То спеше спокойно,така че тя безпроблемно се измъкна от стаята.Заслиза предпазливо по -тясното стълбище и се измъкна през входа за прислугата.
***
Осем години по-късно:

Момиченцето беше премръзнало,но въпреки това продължи да рови из сметището ,търсейки някой ценен предмет,които хората да бяха изхвърлили.Неможеше да се върне при нея с празни ръце.Това значеше бой до насиняване и преспиване пред прага на колибата!
Детето въздъхна тъжно и продължи да ровичка.Понякога се молеше Сатана да дойде и да прибере тази вещица в Ада ,но той никога не идваше.
Намери едни скъсани ботуши,една плетена жилетка в зелен цвят,някаква кукла,с липсващ десен крак ,едно плюшено кафяво мече и една тенджера.
Това трябваше да стигне!
То мушна нещата в тенджерата и се изправи.Погледна към сивото и облачно небе ,сетне тръгна да излиза от бунището.
Пътят и минаваше през една отъпкана козя пътека,която не след дълго спираше пред горската къщурка на Мария-нейната леля .Къщата бе в началото на града,но бе отдалечена от останалите сгради.
Детето понесе тенджерата ,тръгвайки по-пътеката .
Изтрел я накара да подскочи ,а рояк от птици литна от клоните ,търсейки спасение във небесата .
Момиченцето се закова на място и се огледа уплашено.Какво ли беше това?Гръмотевица?
Изтрелът се повтори.Детето погледна към мрачното небе...Не.Нямаше буря!
Озадачена ,тя продължи пътя си и тогава чу ясен разговор,идещ някъде зад две-три дървета.То остави нещата върху високата трева и предпазливо тръгна по-посока на звука.
Не след дълго ,пред очите и изникна трупа на огромна кафява мечка,а до нея лежеше някакъв мъж ,целият облян в ярка кръв.Мъж и жена стояха изправени над двата трупа и спореха.Жената бе красива ,руса и чиста!Носеше красива рокля в зелен цвят.На главата и се мъдреше малка шапчица в същият цвят ,а в едната и ръка имаше зелено чадърче.Мъжът -напротив!Бе слаб,във кафяв костюм за езда ,кестеняви коси и грозен белег на лявата скула.
-Както вече ти казах,никой няма да разбере,маркесо Арес!Ще прилича на злочест нещастен случай!
-Глупак!-изсъска му тя.-Как ще изглежда ,след като е прострелян и няма и драскотина от мечката?!
Той протегна ръка и обхвана със властен жест брадичката и,сетне впи устни в нейните.
-Не се притеснявай,амоr mío! Остави това на мен!-каза.Двамата се изгледаха продължително.
-Не се проваляй,Саул!-каза жената.Хвана крайщата на полите си и рязко му обърна гръб.Със забързани и нервни стъпки тя се отправи към наблизо завързаният кон .Яхна го,сетне без да погледне нито веднъж към мъртвия,потегли в галоп през гората.
Мъжът изпсува ,сетне се приближи до двата трупа.Вдигна с пъшкане огромната лапа на мечката и я насочи към лицето на мъртвият.
-Нещастен случай...-изпъшка той и използва острите нокти на мъртвото животно ,за да одраска лицето му.
Не след дълго ,той се изправи пъхтейки.Един слънчев лъч падна върху лицето му и тогава момиченцето забеляза очите му!Бяха очите на демон-едното бе кафяво,а другото светло синьо.
Детето изписка и побегна...