Казвам се Бри Скай и съм ,, Безсмъртна,,

Началото

                        (Гл. т. Бри)

     Ноща беше много мъглива и студена. Тичах боса в гората.. Бягах от своя враг и любим.
Бях на 23 години и живеех сама  в едно тихо и малко градче във Франция. Годината беше 2020... Аз бях сираче и незнаех произхода си. Бях изоставена като бебе пред една църква.
  Влюбих се в най големия си враг Деймън Травис Маркъс - ловецът на безсмъртни каквато бях и аз.
Той беше най големият ми кошмар и сега бягах от него.
Не биваше да ме хване, защото бях от рода на Безсмътните.
   Живота който водех  до сега  беше нормален, докато не научих каква съм въщност...
Как се започна ли? Ето как...

*РЕТРОСПЕКЦИЯ*
  
    Аз и моя любим Деймън  се познавахме от една година  и се влюбихме. Той ми предложи брак и аз приех  и се сгодихме.
Но на нашата свадба  аз разбрах коя съм всъщност.
Бях облечена в бяла рокля и чаках Деймън да дойде да ме вземе от вкъщи, седнала пред огледалото  щастлива и влюбена. На вратата се почука обърнах се и
вратата се отвори. Вътре влезе най-добрата ми приятелка и шаферка - Джесика Танер.
-Мила имаш посетител.
Помислих че, е дошъл Деймън, но зад гърба ѝ стоеше един висок и  странно изглеждащ блед  мъж.
Джесика се одръпна и излезе от стаята. Непознатия застана пред мен и ме погледна със сивите си студени очи.
-Аз съм баща ти..
Останах като вкаменена.
-Време е да научиш коя си и този брак не може да се сключи, защото твоят избраник е наш  и твоят  най  голям кошмар. Врак на
"Безсмъртните" каквито сме ние с теб.
Гледах го неразбираща нищо от разказаното на непознатия  до момента.
-Слушай. Нашият род съществува от  векове  и ти си ни единственото ни  дете. Между нас "Безсмътните" и "Ловците" има   вековна война. Те ни гонят, ние бягаме. Ти си различна и най-силната от нашия род и затова, за да не могат да те намерят ние със майка ти решихме да те скрием сред хората. Да живеш като нормален човек, беше единствения начин да те скрием от тях.
Ти си "Безсмъртна" и никога не трябва да  умираш.Това е твоята съдба. Ако един "Ловец" те хване  и разбере  най уязвимото ти място нашия клан и нашата раса  ще загине . Ако
една капка от твоята кръв  потече по тялото на един,, Ловец,, какъвто е и твоя годеник Деймън,  нашата раса ще загине като се овъглим.
И заради това този брак не може да се състои! Дойдох да те върна у дома, където принадлежиш. Ти си различна от всички нас.Докато ти си жива и ние ще живеем вечно, затова трябва да те пазим. Хайде идваш със мен!
-Чакай малко  слушах те , а сега ти ме изслушай не вярвам на нито една твоя дума! Кой си ти, и какво искаш от мен? Защо да ти вярвам?
Някакъв шум се чу от първия етаж... Бягащи стъпки и дрънчене на метал.
_Те идват! Да бягаме! Ела със мен, дъще!
-Кой идва и защо?
-Не ме питай! Сега нямаме време! Доверими се! Ела със мен.
Така започна моята история... Моята  голяма любов беше  най-големият ми враг...