Love like ice

1. Началото

Още четири месеца. Само четири месеца и щях да приключа завинаги с фазата наречена училище. Такива като мен деляха стаи с други момичета, защото живееха прекалено далече, че да могат да пътуват всеки ден. Аз обаче за късмет си хванах най - страхотното гадже и се преместих. Съквартирантката ми Анелия много тъгуваше за мен, но в училище се засичахме достатъчно често, въпреки че не бяхме в един клас.

Нови ученици по това време на годината никога не идваха, но директора направи изключение и в двата последни класа дойдоха по две нови момчета. Слуховете твърдяха, че са били изключени, но благодарение на богатите си родители са дошли при нас.

Някои ги бяха засичали в града, но никога в училище, нищо, че между срочната ваканция бе минала, а с нея и две седмици от началото на новия срок.

Февруарското време тази година бе особено жестоко, само да си подадеш носа навън и замръзваш. Миналата седмица бях толкова зле, че се наложи да отсъствам от училище и да пия антибиотик. Предната вечер бях приготвила дрехите си за днес, за да не се налага да събудя Виктор. В последния месец той все искаше да ме кара и взима, което бе страшно мило, но когато ме изненадаше, а имах планове със съученичките да пием по кафе бе неловко. Не можех да му отказвам винаги бе много мил и често ме изненадваше, да му се разсърдя бе немислимо.

Сложих раницата на гърба си и се завих хубаво с шала, пътя пеша бе около петнадесет минути, което принципно бе перфектно за кратка разходка, но в този дълбок сняг имах усещането, че едва си вдигам краката, за да направя следващата крачка. Слушалките в ушите ми бяха единственото хубаво нещо, обожавах да слушам музика докато вървя и някак ми се струваше, че стигам по - бързо. На втората песен обаче зъбите ми затракаха от студ и се ядосвах, че още преди да навърша осемнадесет баща ми ме убеждаваше да се запиша на шофьорски курс, но аз отказах, защото Виктор ме возеше.

Така ти се пада, Катрин. Продължавай да вървиш в скапания студ и пак ще си болна.

Порицах се, че не го послушах, да бъдеш самостоятелен има повече плюсове отколкото да разчиташ на гаджето си, който пък ме убеждаваше, че изобщо не ми е нужна. Понякога не ми даваше много избор, но пък бе страхотен кавалер. Оставаше една пресечка и щях да стигна в топлата сграда.