Никога не съм мислила как ще умра. Въпреки ,че през последните няколко месеца имах достатъчно причини да го направя. Но дори да бях замисляла,едва ли можех да си го представя именно по този начин. Останала бях без дъх в една малка и тъмна стая, а той се взираше в мен с онзи приятен поглед. Със сигурност това бе добър начин да умреш - вместо някого,когото обичаш. Дори е благородно. Би трябвало това да е от огромно значение. Осъзнавах , че ако не бях отишла във Форкс , сега нямаше да съм изправена пред смъртта. Но в момента бях толкова изплашена и объркана. Всичко започна толкова бързо. Понякога се чудиш да се радваш ли или да тъжиш. Преследвачът ми се усмихна приятелски,докато се приближаваше бавно към мен,за да ме убие. Точно тогава разбираш ,че ти си една от играчките на живота.