Шепот

Загадката

Този който простреля нападателя ми тръгна към мен. О боже! Това беше Ричи. Вече беше до мен , помогна ми да стана и аз се учудих.

- Ричи какво правиш тук?

- Твърде секретно е..

- Как така?

-Ами просто е такава ситуацията, че немога да ти кажа.

-Защо? Моля те!

Тогава жената от балкона ме прекъсна:

- Сигурна ли си, че си добре? Май много силно си си ударила главата.

- Какво? Не! Не виждате ли, че водя разговор?!!

- Да с кой? Със себе си ли?!,,, -тогава тя се засмя.

- Не с Ричи ето го!- и когато го посочих той пак изчезна. Нямаше го. Как така?

- Въздуха ли сочиш?-заядливо ме попита отново тази жена.

- Аз не....ох..прибирам се! - и тръгнах към нас. Когато влязох вкъщи седнах на масата за да си събера мислите. Мхм... Как така винаги Ричи изчезва? Да не би да съм изперкала? Имам хиляди въпроси. Но няма как Ричи да е видение! Пак ме заболя главата по дяволите! ,Ричи', ,Ричи',Ричи'.... все едно някой ми шептеше...гласовете станаха още повече ..нее!!!! Какво става?!! И аз..аз ....Ричииииии.....ааааааа- вече чувах писъци. Той ми се мярна пред очите и пак изчезна! Това беше плашещо.Пак се появи ,но този път ми изпищя в ухото и изчезна. Ааааааа- писъци и писъци. Боже мили..Ричииии.....не ! Започваше да ме боли все повече и повече.