Събудих се в болница. Но ми беше толкова зле, че чувах разкъсано. Докторите говореха за мен, разбрах нещичко защото въпреки, че ми беше размазано на очите по белият цвят (престилките) се сетих.
- Ка..Щ..спре..кръв..из...лва..док...ре?
-Не..нам...но...мис..че...тя..ням...д..оцел..е.
-Ка..так..?
- Спу.к....на...е...мно...о..важ...а...артер...я...ио ...ш,...нсо..ве...са...ма..ки..да..о..лее.
(-Как ще спрем кръвоизлива докторе?
-Незнам, но мисля че тя няма да оцелее.
-Как така?
-Спукана е много важна артерия и шансовете са малки.)Очевидно това което говореха не беше добре за мен. Май бях в операционната и ми се доспа. Ох събудих се, но не в операционната а на странно място. Вече нямах нито рани, нито кръв, не ме болеше нищо. Даже бях супер добре, което си е доста приятно. Реших да се поразходя и да разгледам какво има там. Беше като изоставена сграда но много хубава и приятна за разлика от другите. По едно време се появи момиче. Беше много красива и млада, какво ли прави тук? Реших да я попитам.
-Ъм,хей! Аз исках да те попитам нещо? Знам, че не се познаваме но..
- Новачка а?- И ме изгледа сериозно и подозрително.
-Моля?
-Да новачка си.. Явно не разбираш, че си мъртва нали?
- Какво? Не, как така?
- Свикнала съм да обяснявам тъй че нека те разведа, за да разбереш по-лесно.
-Аам...добре.- и тръгнахме по някакви стълби. Вървяхме доста. После тя спря пред една стена.
-Защо тук? Това е стена?-попитах я аз
-Да знам..-тя се усмихна и се поклони. После се прекръсти и изрече някаква молитва. Изведнъж стената светна и се появи някаква врата.
-Хайде от тук..- момичето ме хвана за ръка и влязохме в огромна стая. Като апартамент, даже по-голяма.
YOU ARE READING
Шепот
HorrorИстория за едно момиче, което се сблъсква с най-големите ужасии в живота си по вина на родителите и. Тя умира, но по незнайна причина пак се съживява или просто е призрак?. Прочетете и разберете...