Шепот

Убийството

-Искаш ли да дойдеш с мен,мен,мен????
-Ричи?!!??
-Той те чака...
-Хихихихи.
-Момичеее?
-Ще те отведа!!
-Пази сее!!!
-Ричи!
-Ричи!
-Ще умрешш!

-Аааа...

Пак тези гласове, пак тези писъци...Какво искат от мен ?! ;(
Започнах да плача... В този момент врата се отвори леко. Бавно скърцаше, ах този гаден звук! Аз станах и се отдръпнах назад. Вратат вече беше широко отворена, а аз вървях назад и не виждах накъде вървя. Тъй като бях в кухнята взех един нож и го сложих в калъфче. След това бавно го пъхнах в ботуша си. После се отдръпнах още по-назад. Врата беше отворена до краен предел. А навън се виждаше черна дупка. Само черно и нищо дуго. И изведнъж се появи черен силует на мъж пред вратата ми. После изчезна? О, пак се появи.

-Здравей, красавице....-каза силуета в черно.- От кога не сме се виждали?- и се засмя.

-Какво искаш от мен? Кой си ти?- казах аз уплашено. Сърцето ми започна да тупти силно, щеше да се пръсне. Сякаш искаше да ме предупреди нещо.

- Колко си сладка. Ще е жалко ако ти се случи нещо нали?- пак се засмя. Но този път метна нож към мен.- Опс не оцелих, да опитаме пак!-продължи той и пак ме замери. Започна да ме замеря с много остри неща. Аз си извадих ножа от обувката и се затичах към него. Обаче той ме оцели в ръката с някакво стъкло. Започна да ми кърви, аз извадих стъклото и го метнах. Когато го наръгах в корема той ме прободе и в другата ръка. Аз извадих ножа от корема му и го удрах по крака. А той ме поряза в кръста. Тази битка щеше да се проточи. Започнах ме да се режем взаимно. Вече кървяхме и двамата. Но на мен ми писна и го прорязах в сърцето. Той изчезна пак. Обаче имаше кръв,много стъкла и ножове навсякъде. Аз бях полумъртва и легнах на пода. Кървях много... Но най-гадното беше,че убих човек. Да той щеше да убие мен,но можех да се спася и без да го убивам. Толкова ми е гузно....