Шепот

В отвъдното част 1

Събудих се в болница. Но ми беше толкова зле, че чувах разкъсано. Докторите говореха за мен, разбрах нещичко  защото въпреки, че ми беше размазано на очите по белият цвят (престилките) се сетих.

- Ка..Щ..спре..кръв..из...лва..док...ре?

-Не..нам...но...мис..че...тя..ням...д..оцел..е.

-Ка..так..?

- Спу.к....на...е...мно...о..важ...а...артер...я...ио ...ш,...нсо..ве...са...ма..ки..да..о..лее.

(-Как ще спрем кръвоизлива докторе?
-Незнам, но мисля че тя няма да оцелее.
-Как така?
-Спукана е много важна артерия и шансовете са малки.)

Очевидно това което говореха не беше добре за мен. Май бях в операционната и ми се доспа. Ох събудих се, но не в операционната а на странно място. Вече нямах нито рани, нито кръв, не ме болеше нищо. Даже бях супер добре, което си е доста приятно. Реших да се поразходя и да разгледам какво има там. Беше като изоставена сграда но много хубава и приятна за разлика от другите. По едно време се появи момиче. Беше много красива и млада, какво ли прави тук? Реших да я попитам.

-Ъм,хей! Аз исках да те попитам нещо? Знам, че не се познаваме но..

- Новачка а?- И ме изгледа сериозно и подозрително.

-Моля?

-Да новачка си.. Явно не разбираш, че си мъртва нали?

- Какво? Не, как така?

- Свикнала съм да обяснявам тъй че нека те разведа, за да разбереш по-лесно.

-Аам...добре.- и тръгнахме по някакви стълби. Вървяхме доста. После тя спря пред една стена.

-Защо тук? Това е стена?-попитах я аз

-Да знам..-тя се усмихна и се поклони. После се прекръсти и изрече някаква молитва. Изведнъж стената светна и се появи някаква врата.

-Хайде от тук..- момичето ме хвана за ръка и влязохме в огромна стая. Като апартамент, даже по-голяма.