Шепот

Нова пречка

Слязох по стълбите , а ето я кафявата врата! Влязох в нея и....
4 дни по-късно...

Събудих се в съндък. О боже!!!! Погребали са ме вече. Какво е станало по дяволите! Нали трябваше да се събудя по-рано, да не съм влязла в грешната врата?! Но как? Започнах да блъскам, но нищо не стана. Колко дни ми остават да не е един??!! Не,не!!! Паникьосах се. О телефона беше в мен. Ще звънна на,на,на кой?? О на Лайла! Звънях, но не дигаше. Колко да съм тъпа?!! Как можах да вляза в грешната врата?! Блъсках ли , блъсках. Най-накрая някой ме чу. Започна да се копае над мен. Това ми вдъхна малко спокойствие.

*Гледна точка на гробаря*

Мале,мале. Кой ли може да е в съндъка? Не може да са погребали жив човек.! Сигурно съм луд. Защо въобще копах?! Сега нищо не чувам, май си въобразяван вече. Добре ще закопая пък сега...боже ..!!! Готово закопах всичко. Та, да се прибирам вече стана късно, а и смяната ми свърши преди час и половина.
*Моя гледна точка*

Ха по едно време спря да се копае. Да не би да съм заровена пак. И отново започнах да блъскам. О,не заровили са ме пак, защооо??!!!! Блъсках,блъсках и се отказах. Реших да поспя за да имам сили утре да мисля как ще се измъкна.
Моля коментари, следва продължение..... :)