𝐲𝐨𝐮 𝐝𝐢𝐝𝐧'𝐭 𝐤𝐧𝐨𝐰 | taekook

15

*на сутринта* 

Беше нормална слънчева майска сутрин, Чонкук отвори бавно очите си и се средоточи във фигурата на Техьонг, и не след дълго той също отвори очи 

- Здравей *каза Чон и показа зъбките си*

 *Ким сложи ръка на бузата му и се усмихна за секунда той стана от леглото, като се запъти към кухнята* 

- Какво искаш да закусваш? *Каза със дълбок глас, типично за него всяка сутрин* 

- Каквото ти искаш *Чон седна на мястото си*

- Ех сега, не съм нито шеф готвач нито нищо, живял съм сам 5 години след като родителите ми починаха...знам нещо поне, какво мислиш за Палачинки? 

 - Ммм, да!! Моля *усмихна се Чон* 

Крачетата на Чон докосваха студеният под, мислеше си дали да го попита това...точно това, просто да го пусне и да си тръгне, но душа не му даваше беше му добре при него, но не веднъж го е шубе точно за биполярността му! 

В този момент се позвъня на вратата, и Ким изохка 

-Дано да не са ония девствени полицайчета отново...

Ким отвори вратата и видя пред нея, Доведеният му брат - Ким Намджуун 

• Пролог •

Беше есен, Техьонг беше на 5 годинки, нормално дете ходейки на градина и прекарвайки времето си в игри и забавления.

Но дойде ден в който всичко се промени в семейството му, неговите родители бяха решили да осиновят дете. Разликата на Намджуун и Техьонг беше само две години, нищо сериозно. 

Тийнеджърските години на двамата ,,братя" не бяха от най-хубавите, от караниците до наркотиците, Намджуун напусна дома на Ким още на 16, не защото беше гей а защото вече всичко му беше писнало, и шансовете да се самоубие бяха малки, защото просто го беше страх, искаше да види отново Техьонг, защото той тайно го обичаше

*Ким Техьонг, спри да излъчваш този прекрасен чар, тази красота, която рядко се среща на този шибан свят! Знам аз съм твоето малко братче, но те обичам, предпочитам да ми забиеш нож в сърцето отколкото да те виждам как ТИ страдаш, Тете...трябва да напусна този дом. Завинаги, не ме търси. Ще се срещнем скоро сигурен съм...*

-Намджуун 

• Край на Пролога •