Той беше на 36 години, най-красивият мъж, който някога бях виждала. Моята най-голяма слабост. Ерген, с милиони обожателки след себе си. И за мое щастие - най-добрият приятел на баща ми..
Няма прошка за греха да се влюбиш в мъж, който може да е твой...
- Тате, къде си? - за пореден път се развиках, обикаляйки цялата къща по пижама.
- О, Стела! В кабинета съм! - отвърна сетне с отегчено възклицание.
Усмихнах се широко, нахлувайки зад черната забранена врата, но гледката ме остави крайно изненадана и засрамена.
- Стела, какво си облякла? - татко се размрънка, оглеждайки копринената червена нощница, която едва покриваше тялото ми.
- Нямах представа, че не си сам! - отвърнах в своя защита.
- Кевин Милър. - мъжът в черния костюм стоеше на няколко крачки пред мен, оглеждайки ме с цялата си наглост пред собствения ми баща. - Удоволствие е да се запозная с теб, Стела. - направи съвсем лек реверанс.
- Предполагам и на мен. - смотлевих, смутена от погледа му.
- Добре, миличка. Защо не си отидеш в стаята и не се преоблечеш, а ние с Кевин ще си налеем по питие и ще те чакаме в градината. - заяви баща ми, ставайки от мястото си.
Извъртях очи, и въпреки че заповедите му понякога ужасно много ме вбесяваха, ми хрумна доста по-добра идея да го вбеся.
* * *
"Искам ти да ми го причиниш. Много силно."
Натиснах изшрати, очаквайки отговор от Кевин, който вече няколко поредни вечери присъства на вечеря вкъщи, а аз позволих да препиша номера му от телефона на татко.
"Извинявай, познавям ли те? - Кевин"
"О, Милър! Познаваш ме достатъчно добре.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Стела"
"Малката очарователна дъщеря на най-добрия ми приятел, иска да чукам девствения и задник в дома на баща и, докато той е на една стена разстояние? - Кевин"
"Чакам те в стаята си, сигурна съм, че знаеш къде е. - Стела"
Оставих телефона си настрана, чувайки нечий стъпки по коридора. Не след дълго вратата на стаята ми се отвори, а от там се подаде рошавата коса на г-н Милър.
- Здравей. - поздрави ме, след което влезе и свали дънковото яке, щраквайки ключа на вратата. - Ще започваме ли, малката? - ъгълчетата на устните му се разтегнаха в широка усмивка.
