My hero academia(fanfic)

Лекарство

-Просто умри най-накрая!

Какво?

-Шибан Де-

Какво беше това? Не няма как да е истина. Качан....КАЧАН

-Сети се да умираш...

Не...това...няма как да е истина...

Чувах как се отдалечава от останалите. Навлизаше по-наврътне в коридора. Не усетих кога сълзите потекоха от очите ми. Започвах да усещам тялото си все по-странно.

-Ой, спри да цивриш. Не беше ли този дето те тормозеше през целия ти живот. Дори и като получи дарба пак не те призна. Защо те е грижа?

-К-качан...

-Отговаряй като ти се говори.

-НЕ СИ МИСЛИ ЧЕ ПРОСТО ЩЕ ПОЗВОЛЯ НЯКОЙ ДА УМРЕ! ИНАЧЕ КАК ЩЕ СТАНА ГЕРОЙ КОЙТО ЩЕ СПАСИ ВСИЧКИ!

В същата секунда успях да счупя веригите. Може би заради моментът ми на ярост не се контролирах.

-НЯМА ДА ОСТАВЯ НЕЩАТА ТАКА!

Започнах да чувствам пръстите си. Лека-полека започнах да усещам ръцете и краката си и накрая тялото. Без да се замисля и повече се обърнах и се насочих към Качан. Усещах тялото си, но и цялата болка по него. Чак сега можех да го видя. Бях ужасен. Започнах по-бавно да се доближавам. Лявото му рамо и дясната част на корема имаха огромни рани. Той все още дишаше, обаче не изглеждаше, че ще издържи дълго.

-Не....трябва да намеря героите и да им помогнат-казах си аз и реших да се върна към входа. Там все още бяха камъните. Но не можех да активирам дарбата си за да ги строша. Хванах с ръката си нашийника за да го счупя, но тока отново ме удари. Трябваше да намеря начин да се измъкна. Но трябваше да побързам преди състоянието на всички да се влоши. Спрях се за секунда и се замислих.

ЩОМ МОГА СЕБЕ СИ ДА ЛЕКУВАМ, НЕ МОЖЕ ЛИ И ОСТАНАЛИТЕ? АМИ АКО АЗ ГИ ИЗЛЕКУВАМ? АЗ ВСЕ ПАК СЪМ НОМУ!

Осъзнах, че наистина мога да ги излекувам. Отново се затичах към Качан. Първо с него трябваше да пробвам. Докато тичах минах покрай сенсей и грабнах ножа му. Стигах до Качан и колиничих.

ЩОМ АЗ СЪМ НОМУ, ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГО ИЗЛЕКУВАМ С КРЪВТА СИ. ЩОМ АЗ САМИЯ МОГА ДА СЕ САМОЛЕКУВАМ, ЗНАЧИ БИ СТАНАЛО. НО АКО МУ ДАМ ПРЕКАЛЕНО МНОГО И ТОЙ ЩЕ ЗАВЪРШИ КАТО МЕН.

Разрязах вената на дястана си ръка, а с другата подпрях главата му, като я вдигах леко. Доближих ръката си до устата му, така че кръвта да падне в нея. Започна да тече кръвта ми. Усещах болка, но това сега не беше важно. Молех се единствено да го излекувам.