Part 17

168 10 1
                                    

Следващите няколко седмици тя стоеше объркана и изнервена от всичко случващо се около нея. Не си беше говорила с Малфой. Единствено го поглеждаше от време навреме докато той не гледаше. А точно в момента тя имаше нужда да е в неговите прегръдки и да се чувства сигурна и спокойна. Приятелите й я подкрепяха много, но това също не й беше достатъчно. Тя се чувстваше различно. Не беше същата Лиза и приятелите й започваха да забелязват това, но си мислеха, че е заради цялото напрежението, което тя изпитваше в момента. Лиза не можеше да заспива и не се хранеше редовно. Един ден гневът в Лиз започна да прелива. Тя се дразнеше от най- малкото нещо и започваше да се ядосва на всичко. Накрая вече на нея самата и омръзна. Тя усещаше промяната в себе си и искаше да се промени, но не можеше. Не и докато не разбере това, което искаше.

  Малфой не си говореше с никого. Отбягваше всички. Не веднъж Блейз също се опита да говори с него, но Драко само го игнорираше както правеше с всички.

  Лиза най- сетне реши, че ще действа. След вечеря реши да прослди Малфой тайно. Беше взела назаем картата на Марволо от близнаците.

  Когато вечерята приключи всички се прибраха по стаите си. Лиз седна на леглото си и чакаше да види дали Малфой ще тръгне нанякъде. Вече минаваше полунощ, когато най- сетне видя Драко да се измъква. Лиза изчака да види къде ще отиде. Той беше на Астрономическата кула. Тя тихо се измъкна от стаята си и бързо се запъти към Драко.

  Лиза се качваше по стълбите към Астрономическата кула много тихо и внимателно, за да не я усети Драко. Тя чуваше плачът му. В момента, в който се качи, Лиза видя Драко на ръба готов да скочи.

-Драко!- проговори тя притеснено. Той се обърна стреснато и я погледна

-Какво правиш тук?- попита я той ядосано

-Дойдох при теб!- каза му тя

-Казах ти да стоиш далеч от мен!- каза и той още по- разгневено

-Защо? Драко, моля те, не прави глупости!

-Лиза. Махай се от тук!- каза той

-Няма!- отговори му тя смело- Няма да те оставя да скочиш!- започна да му говори, докато сълзите и се стичаха надолу по лицето й.- Ела тук! Моля те!- плачейки протегна ръката си към него

-Така ще е по- добре!

-Драко! Няма да поправиш нищо така!- разубеждаваше го тя

The light of my lifeWhere stories live. Discover now