Отвлечена от Джейсън МакКен

Part 28

Погледнах към Чаз, който внимателно се взираше в пръчката.

"Джейсън, моля те, недей." Изскимтях и хванах ръката му. "Моля те Джейсън." Изплаках и седнах на земята пред краката му и ги прегърнах. "Джейсън." Той се засмя.

"Чаз, направи го." Каза той сериозно и Чаз опита да ме премахне от краката му.

"Не!" Изпищях. Вдигнах ръката си, надявайки се че Джейсън ще я хване и ще ме вдигне.

Чаз ме ритна в стомаха и сега лежах на пода. Той вдигна ръката си за да ме удари, но в този момент Джейсън го спря.

"Достатъчно, Чаз." Каза той и бързо се сгуших в него. ."Виждал ли какво се случва ако не ми се подчиняваш и ми отговаряш?" Попита като баща, учещ дъщеря си. Кимнах, продължавайки да плача така сякаш нямаше да има утре. "Следващият път в който се отнесеш с неуважение към мен или някое друго момче от екипа ми, ще съжаляваш за това. Обещавам." Каза той и аз кимнах с глава отново. "Какво трябва да кажеш?" Попита той, чакайки да се извиня.

"А-аз с-съжалявам." Попитах и притиснах главата си към него отново.