Шепот

Спасена

На сутринта:

-Хей добре ли си?

- Кой си ти?- попитах аз. Бях навън. Някой ме беше извадил.

-Аз съм Джак.

-Мади. Приятно ми е.

- Знам, че този въпрос не е уместен, но как се озова погребана жива?

- Дълга история. :\

- Имам време.

- Аз пък нямам. Нищо лично, но бързам. Помеждодругото днес кой ден сме?

- Петък защо?

-По дяволите! Имам 2 дена! Трябва да тръгвам! Съжалявам! Чао! И мерси!- тръгнах да тичам.

- Ей почакай! Забрави си гердана!- Джак тръгна след мен и ме догони.

- Ох, благодаря ти!- взех медальона и пак тръгнах по пътя си.

- Може ли да дойда с теб?- попита Джак.

- Сигурен ли си? Не е добра идея.

- Да сигурен съм ! Моля те?!

- Е добре, но ако ти се случи нещо няма аз да отговарям окей?

- Добре де. Аз съм мъжа тук нали разбираш. - Намигна ми и тръгнахме. Още бяхме в гробището и най-после се видя изход. Излязохме и на две пресечки от тук имаше метро.

- Да хванем метрото а?- предложих аз.

- Добре. - отвърна Джак. Беше сладък. Но нямах време за излишни занимания. Трябваше да намеря Ричи. Влязохме под подлеза при метрото. Странно нямаше много хора. Реших да си взема баничка. Взех си и отидохме на пейката да чакаме превоза. Имаше една баба която чакаше и никой друг. А ето че дойде и метрото. Качихме се и в кабинката имаше само един мъж с патерици.

- Не се яде в метрото!. - заповяда ми злобно бабата.

- Какво им става на тези хора днес?- прошепнах на Джак.

-Незнам.- Изведнъж метрото се забърза, ама не обикновено бързо, а мноого бързо. Тогава бабата и мъжа с патериците се усмихнаха дяволито. Започнаха да си шепнат нещо и докато се усетя някой ме бутна и си ударих главата. Мъжа ме хвана за гушата и промърмори нещо. После ме пусна, бабата извади бастун от някъде и удариха Джак. Изпадна в бесъзнание.

- Вие нормални ли сте ? - казах ядосано аз. Изведнъж те се трансформираха. Бабата и изпадна едното око, а на мъжа единия му крак се оправи. И двамата паднаха на земята. Аз се опитах да събудя Джак и най-после успях.

- Какво става?- попита той.

- Трябва да скочим от метрото!- казах твърдо аз. Явно той се съгласи, защото отвори врата.

- Окей. Едно, две, три, скачай!- скочихме и паднахме на една пейка. Лошо се ударих, но уживях слава богу...
Съжалявам че глвата е толкова къса просто нямах много идеи..
Моля коментари
И да.. Следва продължение :)