Ах, тези парадокси! Забелязали ли сте колко много ги обичам? Маи трябва да сменя заглавието на "Парадокси". Както и да е. Ето за какво става въпрос:
Представете си, че пътешественикът във времето си купува от книжарницата хартиен екземпляр на трагедията „Хамлет" от Шекспир. А след това отива на пътешествие назад до времето на кралицата дева (Елизабет първа). Там се среща с Уилям Шекспир и му подарява книгата. Той от своя страна хваща и я преписва дословно и я издава като собствено съчинение. Минават неколкостотин години, Хамлет е преведен на стотици езици, преиздаван е безкрайно и едно от копията се оказва в същият този магазин, където пътешественикът във времето я купува и я подарява на Шекспир, който отново я преписва и т.н.
В този случай кого трябва да считаме за автор на знаменитото произведение? След като Шекспир я е получил като дар и я е преписал?
***
Условието ни поставя в кръговрат, от който няма измъкване. Най-лесно се обяснява със следната графика:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В случая търсим началото на всичко това - т.е. от къде е дошло самото произведение. Ако приемем, че Шекспир действително е написал "Хамлет", то в един момент някой решава да се върне в миналото и го подарява на автора. Тогава се променя цялата времева линия и се създава този кръговрат, който безкрайно се повтаря.
По принцип смятам, че е възможно при всяко едно повтаряне времевата линия отново да се промени - Шекспир може да реши само да заимства идеята, но трагедията няма да бъде същата или пък изобщо да не погледне "Хамлет", или дори никой няма да реши да се върне в миналото. Но сме поставени в друга ситуация - след всяко връщане в миналото пътешественикът не помни предишните пътувания. Така се образува времева примка, където събитията се повтарят безкрайно без да влияят на бъдещето.
