Ново начало

Глава 5

Хвърлих смутен поглед из стаята с ъгълчето на окото си, защото след думите му се случиха няколко неща. Първо, атмосферата се промени драстично, след това и няколко усмивки се превърнаха в ледени погледи. Обаче онези двечките, които си набелязах още с влизането, ме изгледаха одобрително.

- Благодаря, и на мен ми е приятно, но няма нужда - смотолевих притеснено и тръгнах към бюрото, към което ме насочи Маринова.

В стаята стана толкова тихо, че буквално единственият звук в нея идваше от тропота на тънките ми токчета. Можех обаче да се закълна, че усещах погледа на Калин върху задника си след всяко изтракване по плочките. Неловката тишина беше прекъсната от още по-неловък диалог.

- Любенова, може ли да ми дадеш да погледна разпределението ти от миналата година, моля?

- Разбира се, Хаджиева, заповядай!

- Благодаря ти, колежке!

Бях им страшно благодарна за опита да разсеят напрежението, но разговорът беше толкова официален, че и слепец би разбрал колко беше изкуствен всъщност. Реших да игнорирам случващото се и да се съсредоточа в досиетата на децата от първи клас. Чакаха ме дневници за попълване, педагогически план, начална диагностика и разпределение за писане, а имах само десет дни до началото на учебната година. Не усетих как минаха два часа, улисана във воденето на бележки, когато до мен се приближи една от двете пакостници.

- Пушиш ли? - Попита тихичко.

- Не - изшептях заговорнически в отговор.

- Ами нищо, ела с нас да си починеш, докато ние пушим - покани ме с такава усмивка, че колкото и работа да имах, не можах да откажа.

Върнах ѝ едно ухилване и безмълвно се изправих, за да я последвам навън. Заведоха ме на около двеста, триста метра от училището, както ми обясниха, за да не ги виждат децата. Не че се криеха, но не било редно да дават лош пример. Свихме зад ъгъла на улицата, подпирайки гърбове върху стените на последната къща.

- Виж сега, не знам в колко училища си работила, но учителската стая е като кокошарник. Кокошки много, а петелът тука е само един. И Калин, разбира се, е метнал око на новото пиленце в курника, така че хич не им се връзвай - каза ми директно момичето, докато дърпаше от фаса. О, да, определено беше беладжийката в отбора. Харесвах я.