Работещо момиче

– Господа, време е да извадите пачките, защото само след броени секунди на сцената ще се излезе невероятната, неповторима и единствена Електра.

Оттатък завесата настъпи еуфория от викове, скандиране и ръмжене. Всички тези ,,господа" тръпнеха в очакване на моята поява. Жадуваха да разкърша стегнатото си тяло. Да се развихря, за да развихрят и те въображението си.

Музиката засвири и постави началото на трите минути реална фантазия, до която тези от първите редове щяха да се докоснат дори. Стига да бяха достатъчно щедри, разбира се.

Електра или още известна като ,,Господарката на пилона". И тази вечер щях да го докажа. Отново.

Усещането на студения метал накара кожата ми да настръхне. Няколко ловки движения и се намирах на върха на на пилона, по който плавно спуснах тяло. За да могат ,,господата" да си представят как спускам тяло по...

С няколко танцувални стъпки обрах парите на ,,господата" от първите редове. В замяна на няколко леки и не толкова леки пошляпвания. Рисковете на професията!

Потърках отново тяло в студения пилон, а след това коленичих пред него. Като пред господар. Защото именно за такива се смятаха ,,господата" тази вечер. Но нека фантазират, нали плащат. Нека мечтаят.

Две невидими за публиката движения и кристалния сутиен, който носех, падна в краката ми. Там където копнеехa да бъдат всички тези ,,господа".

-Електра, Електра, Електра!

Яростно скандираха името ми те, за което реших да ги възнаградя. Подобаващо. С една малка импровизация. Изкусителният ми крак запрати кристалния сутиен оттатък сцената. В потното зачервено лице на един от ,,господата".

Ах, как само обичах да провокирам срам и възбуда у ,,господата". На някои личеше по лицата, а на други...

Но най – много от всичко на света обичах едрите доларови банкноти $