Ти принадлежиш на мен

23 част

Полудях

с

това

момче

/смешна емотиконка/

Хенри е толкова забавен , с огромен хумор и всичко му е на шест.И е хубав.

Часът е 2:51 , а аз дори не съм започнала да се оправям , като се има в предвид , че се оправям изключително бавно и заради задръстванията в града , ще се придвижа за тридесет минути.Цели тридесет!

Взех тъмно синя блуза с по-дълги крайща от лявата и дясната страна.На нея пишеше "LIVE TODAY", едно от любимите ми мотота.Обух , черен клин и бели маратонки на "Cappa". Оставих косата ми да се спуска свободно по раменете ми и се надявам и Стаси да е оставила своята , защото кристално русата й брилятна дълга права коса е най-хубавото нещо , което съм виждала досега!Сложих спирала , изключително малко очна линия и дори не й позволих да излиза отстрани като "котешки очи".Един розов гланц , който блестеше и не се виждаше много подчерта устните ми , а един фондьотен премахна пъпките ми.Без гривни , обици или гердани , взех бялата си чанта и излязох от къщата ми , в която като по мечта живеех САМА!

Застанах отвън и погледнах към къщата на Хенри.Не го видях , но как изобщо очаквах да го видя.Все пак къщата му не беше от стъкло..

Повървях малко , минах дори през двете пътечки , където някога се чакахме с Джош за училище , преди той да се премести до моята къща и накрая стигнах до главната улица.Там имаше оживен превоз.Вдигнах ръка и това не беше никак глупаво , защото исках такси.Но ако си като мен и трябва да седиш пет минути с вдигната ръка , без никой да те отразява , както се случи и при мен , вече приличаш на..... ГЛУПАК!Това е истината , приеми я!

Най-накрая един човек спря и аз се качих в таксито.

-Към мола на четвърта улица , моля-казах докато се настънявах.

-Добре , госпожице.

Минута.Две.Три.Сто.Стигнахме.

Платих , слязох и тръгнах към мола.Влязох , направи няколко леви-десни завоя и стигнах там , където беше нашето място , и където трябваше да се срещнем.Видях я.Тя беше там , а аз както винаги закъснявах.Видяхме се.Затичахме се и се прегърнахме.

-От кога не съм те виждала , Лекси.

-Аз също Стас..

Започнахме да си говорим и понеже е изключителна приятелка , веднага разбра , че става нещо.Обясних и всичко случило се с мен и Джош , а тя ми каза , че съжалява , че тогава не е била до мен.Обещахме си да излизаме по-често и започнахме да обикаляме магазините.

-Спри - казах аз и се скрих зад една дреха.Показах леко очи и погледнах.

-Какво?

-Хенри.

-Оооо , съседа..-разказах й и за него преди малко

Какво забога беше онова момиче с Хенри?