How to win against a heartbreaker | Nomin

39

През остатъка от деня Джемин бе зает с всичките домашни, които до сега отлагаше. Не му оставаше много време до срока за предаване, за това бе прекарал почти целия ден занимавайки се с това. Говори с Джено и се разбраха да се видят утре, дори чернокосия настоя да дойде да го вземе след лекциите.

На следващия ден Джемин бе станал рано, за да отиде на сутрешните лекции. Хендери бе на работа от осем и двамата тръгнаха по едно и също време. Това беше в бонус на Джемин, тъй като Хендери го закара, преди да отиде на работа.

Когато пристигна в кафенето Джони вече подреждаше бара. Поздрави го, после отиде в стаята на персонала да остави нещата си и да се преоблече. После зае мястото си зад бара. Тази сутрин имаше доста клиенти и Хендери нямаше почти никакво свободно време.

След дванайсет стана по-спокойно и нямаше толкова много хора. Хендери стоеше на един от столовете пред бара и ровеше из телефона си.

- Хендери искаш ли нещо за пиене? - попита Джони, отваряйки фризера с напитки.

- Да. Дай ми кенче с кола.

Джони му подаде кола, Хендери остави телефона си, за да отвори кенчето и отпи глътка.

Вратата на кафенето се отвори и Тен пристъпи на вътре. Той погледна към бара, веднага забеляза Хендери и тръгна към него.

- Дери. - Тен обви едната си ръка около кръста му и застана до него.

Хендери погледна към него и му се усмихна.

- Защо не ми каза, че ще идваш?

- За да те изненадам, Дери. - Тен му се усмихна широко и сияйно.

Хендери затаи дъх, не можеше да отдели поглед от него, изглеждаше ослепителен щом се усмихнеше.

- Дери? - Джони се засмя на галеното обръщение, с което си спечели ядосан поглед от Тен.

- Някой да говори с теб.

- Ами не...

- Тогава млъквай! - отряза го Тен, после се обърна отново към чернокосия до себе си. - Ще можеш ли да се освободиш от работа, за няколко часа?

- Защо?

- Искам да отидем и да изберем тапетите. Харесах едни и ако и на теб ти харесат, ще ги вземем.

- Тен, доверявам се на вкуса ти. Сигурен съм, че са хубави щом си ги харесал.

- Стига де, миличък. - Тен свъси вежди. - Все пак сме съдружници. Искам и твоето мнение, то е важно за мен. Нали не смяташ просто да вложиш пари и изобщо да не проявяваш интерес. Имам нужда от теб... От помощта ти.