Съзнанието ми лабиринт безкраен е,
на мисли и терзания, на прах от обещания.
Влезеш ли там (толкова потаен),
влязъл си в капан на чуждите деяния.
Изградих се сама, за да се разруша,
да се изправя и отново да градя.
Бурята в себе си не мога да държа,
мога само тихо да крещя.
Завистта е злобна, коварна и отровна,
а звездите мисли, лъжите ми са скрили.
Отровена съм от вината долнопробна,
недостатъците Рая победили.
Какво е истина кажете!
Тук има тънък слой мъгла.
Моля ви не ме лъжете!
Защо живяла съм в лъжа?
А истината…живота усложнява,
но пък от лъжата повече боли.
Мило, първо те спасява,
коварно после те гори!
Мир, какво пък е това?
Всичко е единствено война!
Светът проси си кавга,
Воювам, за да победя.
YOU ARE READING
Сенките на живота
PoetryЖивотът не е лесно нещо. Понякога е труден за разбиране. Един път ни носи щастие, друг тъга. И точно тази тъга трябва да бъде излята някъде, да бъде пречистена. Ако и вие имате нужда от пречистване, опитайте глътка от моето.
